Сакс се изкашля още веднъж, отпи още малко вода и измърмори:
- Яд ме е, че бях толкова непредпазлива.
- А, Сакс... очаквахме да се обадиш.
- Опитах се. Нямаше връзка. Един от парамедиците каза, че в Интернет имало някакъв проблем, който блокирал телефонните превключватели. През последните два-три дни се случвало на няколко пъти. Някакъв спор между компаниите за стандартни кабелни връзки и за новите оптични кабели. Война за територия. Дори се говори за саботаж.
Райм я изгледа с изражението, казващо: „Какво ми дреме?“
Сакс се покашля още веднъж, докато слагаше предпазните средства за лабораторна работа, и отиде при кашоните с улики.
- Хайде да попълваме таблицата - каза Линкълн, като кимна към няколкото бели дъски за писане, стърчащи като чапли на хилави крака.
На тях записваха уликите за всяко разследване. Сега имаше само една изписана - с данните за убийството при опит за грабеж в района на кметството. На мъжа, който се беше обръснал гладко за среща, преди да излезе на улицата, където бе ограбен и убит.
Сакс отиде в ъгъла и постави чиста дъска пред тази. Взе един маркер и попита:
- Как ще го наречем?
- Днес е пети ноември. Нека да спазваме традицията. Неизвестен извършител 5-11.
Тя се покашля, кимна и написа:
2. Елизабет Стрийт 237
● Жертва: Клоуи Мур
Райм погледна бялото табло и заяви:
- Хайде да попълваме!
9.
Преди да започнат с анализа на уликите обаче, на вратата още веднъж се позвъни.
Шумът от отваряне и затваряне на вратата бе придружен с познатия вече вой на вятъра и трясък на чупещ се лед. Лон Селито влезе в дневната, като влачеше краката си и се препъна в килима.
- Все по-лошо става. Леле! Каква бъркотия.
Райм не обърна внимание на тази кратка сводка за времето.
- Какво става със записите от камерите? - попита направо.
Имаше предвид видеокамерите за наблюдение на Елизабет Стрийт, близо до шахтата, през която извършителят бе проникнал на мястото на убийството. И където, както изглеждаше, бе шпионирал Сакс.
- Няма.
Райм се намръщи.
- Но има очевидец.
Линкълн изгледа кисело дебелия детекгив.
- Разбирам те, Линк. Но само с това разполагаме. Свидетелят се прибирал от работа и видял някакъв тип до шахтата около десет минути преди на спешния телефон да получат сигнала за убийството. ’
- Прибирал се от работа - саркастично повтори Райм. - Значи твоят свидетел е бил уморен.
- Да, и уморен очевидец, който е видял извършителя, е много по-полезен, отколкото свеж и бодър, който не го е видял.
- В такъв случай няма да е очевидец - отбеляза Райм. Погледна дъската. - Отворена ли е била шахтата?
- Да. И оградена с оранжеви конуси и ограничителна лента.
- Така си и мислех. Значи убиецът вдига капака с кука, огражда го с конуси, пъха се долу, убива жертвата и си тръгва. - Обърна се към Сакс: - Каза, че долу е било влажно. Значи шахтата е била отворена през цялото време. Какво е станало с конусите и лентата?
- Нямаше ги - отвърна тя. - Не видях, когато излязох.
- Разбира се, че няма да ги остави да се търкалят наоколо. Твърде умен е. Лон, какво каза твоят очевидец за извършителя?
- Бял мъж, с плетена шапка и тъмно палто. Тъмна раница. Не е видял добре лицето. Описанието съвпада с това на човека, когото са забелязали до шахтата, докато Амелия е правила огледа долу.
- Някакви улики от улицата?
- При тази виелица? - възкликна Сакс.
Метеорологичните явления са най-класическият и най-вредният замърсител на веществените доказателства от местопрестъплението. При уличната шахта имаше и друг проблем: хората от „Бърза помощ“ бяха заличили и малкото налични улики, докато са качвали Сакс в линейката след предполагаемото ѝ отравяне, което се бе оказало фалшива тревога.
- Значи можем да отпишем тази част от местопрестъплението и да се съсредоточим върху намереното под земята. Първо, мазето на бутика.
Джейн Ийгълстън и колегата ѝ бяха заснели и претърсили подземието и сервизната стаичка, но бяха намерили твърде малко неща. Мел Купър огледа микроследите, събрани от тях.
- Съвпадат с контролните проби от мазето - обяви. - Няма нищо, което можем да използваме.
- Добре. Един важен въпрос: излязоха ли резултатите от токсикологията? Каква е отровата?
Началното им предположение бе, че причината за смъртта е отравяне, но нямаше как да са сигурни, докато не бъде готов анализът на съдебния лекар. Сакс се беше обадила на патоло- га и настоя да им изпрати предварителния си доклад възможно най-бързо. Трябваше да узнаят каква е била отровата, а също приспивателното, с което убиецът е упоил Клоуи. Сакс изтъкна спешността на случая, като подчерта, че според тях това е само началото на серия от подобни убийства. Сега докладва на Райм, че патологьт се е оплакал от прекалена натовареност (което по принцип е характерно за лекарите, особено тези на държавна служба), но е обещал да разгледа случая „Клоуи Мур“ с приоритет.