- Обаче никакво сексуално докосване, така ли? - измърмори Селито.
- Не по общоприетия начин - изтъкна Сакс. - Може извършителят да има фетиш или парафилия. Останах с впечатление, че се е възхищавал на кожата ѝ. Искал е да я докосва. Или може би се е изкушил да го направи.
- „Изкушил“? - измърмори Райм. - Това ми звучи малко мътно, Сакс. Малко мелодраматично. Отбелязвам го като информация, но дай да видим конкретните улики.
Започнаха с микроследите - да анализират частиците, които Сакс бе намерила около тялото, и да ги сравняват с контролните проби от тунела, опитвайки се да изолират тези, които са уникални за извършителя.
Купър постоянно захранваше газовия хроматограф с нови проби.
- Така, имаме азотен оксид, озон, желязо, манган, никел, сребро, берилий, хлорирани въглеводороди, ацетилен.
Райм кимна:
- Всичко това е било близо до тялото?
- Да. - Амелия погледна подробния регистрационен картон, описващ точното място, откъдето е взета пробата.
- Хъм - изръмжа криминалистът.
- Какво има, Линк? - попита Селито.
- Това са вещества, които се използват при запояване. Най-вече в горивото за ацетиленови горелки. Може да са дошли от извършителя, но мисля, че по-вероятно да са останали от монтирането на тръбите. Все пак запишете ги в таблицата.
Купър взе друга проба - от земята около стълбата, водеща към изхода на шахтата. След като машината направи анализа, лаборантът се намръщи:
- Може би тук има нещо интересно.
Райм въздъхна. „Ами кажи го де, да ти се моля ли искаш?“ - подсказваше усмивката му.
Купър не беше човек, който ще позволи да го притискат. Внимателно разгледа графиката от масспектрометъра.
- Това е тетродотоксин.
Тази информация заинтригува Линкълн:
- А, да. Това вече е интересно. Друго вероятно оръжие на убийството.
- Това отрова ли е, Линк? - попита Селито.
- О, и още как - отговори Купър. - Доста силна при това. Съдържа се в яйчниците на рибата-таралеж фугу. Представлява невротоксин, за който все още няма открита противоотрова. В Япония ежегодно от него умират около шейсет души - след умишлено поглъщане. В малки дози причинява еуфория... и имаш шанс да оцелееш, за да си понесеш последствията. И друго важно - тетродотоксинът е наркотикът на зомбитата.
- Какво? - изхили се Селито.
- Сериозно. Като във филмите. Някои карибски племена го вземат, за да забавят пулса и дишането си до такава степен, че изглеждат като мъртви. След известно време се съживяват. Правят го по религиозни подбуди или за измама. Антрополозите смятат, че това може да е източникът на мита за зомбитата.
- Добро забавление за скучна съботна нощ в Хаити - измърмори Райм. - Хайде да се съсредоточим върху същественото. Върху конкретния проблем. Върху фактите.
Купър намести очилата си на носа и уточни:
- Много малко количество.
- Ако патологът не открие тетродотоксин в кръвта на Клоуи, убиецът сигурно е планирал да го използва за бъдещи атаки - намръщи се Райм. - И откъде, по дяволите, го е намерил? Сигурно сам е хванал риба-таралеж. Както сам си е отглеждал бучиниша. Продължавай нататък, Мел.
Купър вдигна глава от едно картонче за съхранение на доказателства и продължи:
- Ето нещо от един отпечатък от стъпка - от неговите, предполагам, защото е бил близо до стълбата. Замазан е.
Калцуни...
- Да, така е - потвърди Сакс.
Купър ѝ показа графиката от масспектрометъра. Тя кимна и преписа данните върху дъската:
● Стеркобилин, урея 9,3 г/л, хлор 1,87 г/л, натрий 1,17 г/л, калий 0,750 г/л, креатинин 0,670 г/л
- Лайна - измърмори Райм.
- Какво не му хареса? - попита Пуласки.
- Не това. Говоря буквално. Фекална материя. Защо това? Защо там? Някакви предположения, момчета и момичета?
- По тавана на тунела имаше тръби на отходната канализация, но не видях течове по пода и стените. Вероятно не е от там.
- От някоя градинка, където разхождат кучета? - предположи Селито. - Или убиецът има куче?
- Моля ти се - намеси се Райм, като едва се сдържа да не завърти подигравателно очи. - Тези вещества са от човешки лайна. Можем да пуснем ДНК анализ, но само ще хвърлим усилия в канала. Извинявам се за израза.