- Натрошен. Виждате края на това парченце в горния ляв ъгъл?
- Да, очевидно е. Изпечи го!
Купър пусна пробата през газовия хроматограф.
- Има следи от „Тоувекс“ - обяви след малко.
- „Тоувекс“ ли? - стъписа се Селито. - Промишлен експлозив?
Райм кимна:
- Имах предчувствие, че ще намерим нещо такова. Използва се за взривяване на каменни основи. Ако съдя по натрошаването на мраморните частици, убиецът е бил близо до строителен обект. Място, където има много инуудски мрамор. Новобранец, обади се в кметството и питай какви разрешения за взривяване са издавали наскоро. После засечи с геоложката база-данни за района. Хайде, какво друго?
В пробите, взети изпод ноктите на Клоуи Мур, не бяха открити следи от кожа - само памучни и хартиени влакна.
Райм обясни на Селито:
- Може би Клоуи се е съпротивлявала и тези частици са попаднали под ноктите ѝ при борбата. Жалко, че не е одрала и кожата му. Къде е ДНК точно когато най-много ни трябва? Пишете на дъската и да продължаваме.
Тиксото, с което извършителят бе вързал краката на Клоуи, беше масово производство; белезниците - също. А фенерчето - семафорът, с който бе осветил творението си - беше евтин пластмасов боклук. Нито по него, нито по батериите вътре имаше пръстови отпечатъци; нямаше косми или други частици - само лепило като това, което се използва при ролките за събиране на животински косми (същите, с които криминалистите събираха микроследи). Както предполагаше Сакс, престъпникът вероятно бе почистил дрехите си, преди да тръгне за местопрестъплението.
- Този тип е по-добър, отколкото си мислех - измърмори Райм със смесени чувства на изненада и неохотно възхищение.
- Долу имаше ли някакви електрически контакти, Сакс? Не си спомням.
- Не. Прожекторите, които бяха сложили първите пристигнали полицаи, бяха акумулаторни.
- Значи и неговата машинка за татуиране също би трябвало да е на батерии. Новобранец, хайде почини си малко от мраморното търсене и намери кой произвежда татуировъчни машинки.
Пуласки веднага отвори нов прозорец за търсене в Интернет на компютъра, като коментира:
- С малко късмет, сигурно няма много.
- Хъм, това ще бъде интересно.
- Кое?
- Татуировъчна машинка, заредена с късмет.
- Заредена с... какво?
Селито се усмихна накриво. Знаеше какво ще последва.
- „С малко късмет“ - продължи Райм. - Трябваше да кажеш: „Очаквам, че няма много марки татуировъчни машинки“. Това „с малко късмет“ изразява личното ти отношение, което не е меродавно в случая.
Младият полицай поклати глава:
- Линкълн, когато говоря с теб, понякога имам чувството, че участвам във филм на Куентин Тарантино.
Райм вдигна вежди. Тоест: „Продължавай“.
- Ами - обясни Пуласки, - сещаш ли се за онази сцена, в която двама наемни убийци се канят да убият някого, но десет минути обсъждат как „нервен“ и „изнервен“ не означавали едно и също или че „незаинтересован“ не е същото като „неинтересуващ се“. В един момент направо ти идва да ги удариш.
Сакс се закашля и се разсмя.
- Тези неточности в употребата на думите притесняват и мен - измърмори Райм. - Хубаво е да се знае разликата. Сега последната улика от местопрестъплението. И тя е тази, която най-много ме интересува.
Погледна пликчето с вещественото доказателство, като си помисли: „Трябва да проуча кой е този Тарантино.“
10.
Мел Купър внимателно отвори последното останало пликче на лабораторната маса. С пинсети извади смачканата хартийка. Започна да я разгъва.
- Къде беше това, Амелия? - попита.
- На около метър от тялото. Под една от онези жълти кутии.
- Видях ги - каза Райм. - IFON. Електрически и телефонни табла, предполагам.
Хартийката беше откъснато горно ъгълче от лист с някакъв текст, с размери около седем на пет сантиметра. Думите на предната, дясна страница бяха:
ове
е способността да предугажда следващите ходове
На задната страна:
било открито тялото.
Райм погледна Купър, който с помощта на микроскоп „Баух и Ломб“ сравняваше целулозните влакна от тази проба с намерените под ноктите на жертвата.
- Сходни са - отбеляза. - Може би от един и същи източник. Освен това няма друга проба с нишките от плат, които намерихме под ноктите ѝ.
- Значи приемаме, че е откъснала хартийката, докато се е борила с убиеца.
- Защо е носил този лист? - попита Селито. - Какво всъщност представлява?
Райм забеляза, че хартията не е гланцирана, следователно не беше от списание. Не приличаше и на вестникарска хартия.