- ове
е способността да предугажда следващите ходове
- На следващата страница:
било намерено тялото.
● Вероятно е използвал ролки за събиране на косми, за да почисти дрехите си от частици преди нападението
● Белезници
- Масови, не може да се установи източникът
● Фенерче
- Масов модел, не може да се установи източникът
● Тиксо
- Масово, не може да се установи източникът
1. Микроследи
● Азотен оксид, озон, желязо, манган, никел, сребро, берилий, хлорирани въглеводороди, ацетилен
- Вероятно гориво за запояване.
● Тетродотоксин
- Отрова от рибата фугу
- Зомбираща дрога
- Нищожно количество
- Не е използван върху жертвата
● Стеркобилин, урея 9,3 г/л, хлор 1,87 г/л, натрий 1,17 г/л, калий 0,750 г/л, креатинин 0,670 г/л
- Фекална материя
- Възможно е да означава интерес (до вманиачаване) към подземията
- От бъдещи места за убийства под земята?
● Бензанкониев хлорид
- Амонячно съединение, използвано за дезинфекция
● Каучуково лепило
- Използва се за превръзки, в строителството и за много други цели
● Инуудски мрамор
- Прах и фини зърна
● Експлозив „Тоувекс“
- Вероятно от място, където е извършено взривяване
11.
- Здрасти, пич. Сядай. Ей-сега ще ти обърна внимание. Ако искаш, прегледай каталога. Може да си намериш нещо забавно, нещо да впечатляваш мацките. Човек никога не е прекалено стар, за да се изрисува.
Младежът хвърли поглед на обикновената венчална халка на пръста на Лон Селито и отново съсредоточи вниманието си върху младата блондинка, с която говореше преди това.
Татуировчикът - и собственик на ателието - беше около трийсетте, мършав като скелет. Носеше добре изгладени черни дънки с хубава кройка и бяла, безупречно чиста фланелка без ръкави. Тъмнорусата му коса бе вързана на дълга опашка. Имаше контешка брадичка - сложно оформена, спускаща се от горната устна с четири линии тъмни мъхести косми, обикалящи устата и сливащи се отново на брадичката му в спирала. Бузите му бяха гладко избръснати, но бакенбардите, остри като куки, бяха завити към ушите. От горната част на всяко ухо към висулката отдолу се спускаше стоманена пръчица. По една подобна, но по-малки, бяха прокарани вертикално през всяка вежда. При това оформление на лицевото окосмяване и тези пиърсинги татуировките на Супермен на едната ръка и на Батман на другата изглеждаха доста безобидно.
Селито направи крачка към него.
- Казах един момент, пич. - Татуировчикът изгледа изпитателно детектива. - Знаеш ли, за човек на тази възраст и с тия габарити (не се обиждай) си доста добър екземпляр. Кожата ти няма да се отпусне. - Гласът му затихна. - Олеле. Я гледай!
На Селито му беше писнало от глупости, затова навря златната си полицейска значка в лицето на отрепката по начин, едновременно флегматичен и агресивен.
- Добре, добре. Полиция. Ченге ли си, пич?
Младежът седеше на столче до едно удобно на външен вид, но доста изтъркано черно кожено кресло, заето от момичето, с което говореше, когато Селито влезе. Тя носеше изключително тесни дънки и сива фланелка без ръкави, а отдолу - нещо, което приличаше на три сутиена или камизолки, или каквото там се наричаха. Розов, зелен и син. Смайващо златистата ѝ коса беше дълга от лявата страна и късо подстригана от дясната. Имаше красиви черти, ако се абстрахираш от шантавата прическа и неспокойните очи.
- С мен ли искаш да говориш? - попита татуировчикът.
- Искам да говоря с Ти-Ти Гордън.
- Аз съм Ти-Ти.
- В такъв случай искам да говоря с теб.
Наблизо друг татуировчик, дебеланко около трийсетте, с камуфлажни панталони и фланелка, работеше върху друг клиент - мускулест мъжага, легнал по корем върху кожена кушетка като в студио за масажи. Татуировката на гърба му щеше да представлява изящно изрисуван мотоциклет.
Художникът и клиентът погледнаха Селито, който също ги изгледа.
Двамата се върнаха към заниманието си.
Детективът отново погледна Гордън и момичето с нестандартната прическа. Тя бе видимо смутена, доста изнервена. Гордън обаче изобщо не изглеждаше впечатлен от присъствието на полицая. Собственикът на студиото за татуировки „Соник Хъм-дъм“ имаше всички възможни разрешителни и чинно си плащаше данъците - детективът бе проверил.
- Потрай малко да свърша.
- Важно е - настоя Селито.