- Какво са това? - попита Пуласки, представител на поколението, което измерваше компютърната информация в гигабайта.
- Флопи дискети - отговори Селито.
- Само съм чувал за тях. Но не бях виждал.
- Стига бе. И знаеш ли, Рон, навремето слушахме музика на едни такива големи винилови плочи. О, и печахме пържоли от мастодонт на истински огън, новобранец. Преди микровълновите фурни.
- Ха-ха.
Дискетите се оказаха безполезни, но Том откри разпечатки на файловете в мазето. С тяхна помощ Райм и сътрудниците му успяха да сглобят биографията на Колекционера на кости. След кратко търсене в Интернет (който сега работеше нормално) установиха, че престъпникът не е имал роднини, поне не близки.
Райм се умълча. „И аз знам защо няма роднини“ - помисли си.
Сакс видя загрижеността в очите му. Кимна му успокоително, на който жест той не реагира.
- Какво е положението с оцелелите?
Проведоха още търсене в Интернет и няколко телефонни разговора.
Оказа се, че освен Пам никоя от спасените жертви на Колекционера на кости не живее в града.
- Добре, явно няма пряка връзка със случая „Колекционера на кости“. Отмъщението е възможен мотив, но вече е минало твърде много време, за да е някой, тръгнал да търси възмездие.
- Хайде да поговорим с Тери - предложи Сакс.
Имаше предвид главния психолог на Нюйоркското полицейско управление, Тери Добинс. Той бе специалистът, който създаде теорията, че Колекционера е вманиачен по костите заради тяхната трайност и че това е отражение на някаква тежка загуба в миналото му.
Добинс беше и лекарят, който настървено като питбул бе върнал Райм към света преди няколко години. Той отказа да приеме желанието на криминалиста да се изолира и да сложи край на живота си. Помогна му да се адаптира в света на инвалидите. И без глупости от рода на „Как се чувстваш?“. Добинс знаеше как се чувства Райм и насочваше разговора така, че да не изпада в самосъжаление заради състоянието си, но в същото време и да не бяга от истината - да, понякога животът те прецаква.
Докторът беше умен, нямаше спор. И бе талантлив психолог. Но предложението на Сакс да го включат в разследването бе съвсем друга работа. Тя искаше психологически профил на Извършител 5-11, а профилирането беше изкуство (забележете - не наука), което Райм смяташе в най-добрия случай за съмнително.
- За какво ни е? - попита.
- За да си вържем...
- Моля те, без клишета, Сакс!
- ...гащите.
- С какво може да навреди, Линк? - взе страна Селито.
- Ще ни отнеме време, през което можем да свършим нещо полезно - да анализираме веществени доказателства. Ще ни разсее. Така ще навреди, Лон.
- Ами ти си анализирай. Ние с Амелия ще се обадим на Тери. Ти няма да ни слушаш. Но този престъпник е положил много усилия, за да си набави тази книга, свързана с Колекционера на кости, и аз искам да знам защо.
- Добре, както желаете - капитулира Райм.
Селито телефонира и когато Добинс се обади, натисна копче на мобилния си.
- На високоговорител си, Тери. Обажда се Лон Селито. Тук съм с Линкълн и двама други колеги. Водим разследване, по което искаме да ти зададем няколко въпроса.
- Отдавна не сме се чували - каза психологът с дълбокия си баритон. - Как я караш, Лон?
- Екстра, екстра.
- А Линкълн?
- Добре съм - измърмори Райм и отново се загледа в таблицата на уликите.
Инуудски мрамор. Взривен. Това го интересуваше повече от разтегливите психологически гадания.
Алхимия...
- И Амелия е тук - каза тя. - И Рон Пуласки, и Мел Купър.
- Предполагам, че работите по този случай с татуировките. Съобщиха по системата.
Въпреки че медиите не бяха запознати с подробностите по случая „Извършител 5-11 всички законоохранителни служби бяха уведомени за метода му на действие с молба да потърсят други подобни случаи (досега никой не се беше обадил за съвпадения).
- Да, по него. Излязоха някои нови неща и искаме да чуем твоето мнение.
- Целият съм в слух.
Райм трябваше да признае, че гласът на психолога го успокоява. Представяше си жилестия доктор с прошарена коса и приятна усмивка. Когато му говориш, той умееше да слуша. Караше те да се чувстваш център на вселената.
Сакс обясни как извършителят е откраднал страниците с главата, посветена на Колекционера на кости - и че я е носил у себе си, докато е извършвал престъплението. Добави, че няма пряка връзка със случая „Колекционера на кости“, но че убиецът очевидно е положил специални усилия да се сдобие с книгата.