- Какво?
- Може да е сплитър.
- Какво е това?
- Някои клиенти разделят татуировките си. Половин дума на едната ръка, другата половина - на другата. Понякога татуират част от надписа на своето тяло, а другата си татуира гаджето.
- Защо? - попита Пуласки.
- Защо ли? - Въпросът явно озадачи Гордън. - Татуировките свързват хората. Това е една от причините да се татуираме. Дори да си направиш нещо уникално, пак си част от общността на татуираните. Получаваш нещо общо с всички останали. Това те свързва, чаткаш ли, пич?
- Май си мислил философски по въпроса - отбеляза Сакс.
Гордън се засмя:
- О, мога да стана психолог, казвам ви.
- Фройд - измърмори Селито.
- Пич - отговори Гордън и се ухили.
Отново вдигна юмрук, но детективът не върна жеста.
- Можеш ли да ни кажеш нещо конкретно за него? - попита Сакс.
- Няма да цитираме името ти - добави Селито, - нито да те призоваваме за свидетел. Искаме само да знаем кой е този тип. Да влезем в главата му.
Гордън заоглежда оборудването в стаята, колебаеше се.
- Добре. Първо като художник този тип е природен талант, не просто занаятчия. Много татуировчици работят като на конвейер. Пльосват някой шаблон, изработен от друг, и просто го запълват. - Кимна къ,м снимката. - Тук обаче няма признаци да е използвал шаблон. Използвал е кръвен контур.
- А това е? - попита Райм.
- Ако не използваш шаблон, трябва първо да очертаеш татуировката върху кожата. Някои го правят с писалка - с водоразтворимо мастило. Случаят обаче не е такъв. Този тип не е постъпил така. Просто е пуснал татуировъчната машинка и е направил контурите с трасираща игла, очертавайки външните граници за рисунъка не с мастило, а с тънка линия кръв. Затова се казва кръвен контур. Така правят най-добрите художници.
- Значи професионалист, а? - попита Пуласки.
- О, да, тоя пич е про. Както казах на вашия човек. - Гордън кимна към Селито. - Или е бил в миналото. С такива умения може да отвори собствено студио на момента. И вероятно е истински художник - тоест може да рисува всичко. Не мисля, че е от тук. Най-малкото щях да чуя. Не е и от околните щати. Да направи това за петнайсет минути? Леле, това е светкавица. Щеше да се разчуе. Освен това вижте шрифта.
Райм и всички останали се вгледаха в монитора.
- Това е готически шрифт. В последно време не се среща често. Предполагам, че нашият човек има селски корени: простак, побойник, моторджия, забъркващ амфети в гаража си. От друга страна, може би е набожен, праведен, честен. Но определено селско момче.
- И съдиш за това само от шрифта? - изненада се Сакс.
- О, да. Тук, ако някой иска да му татуираш нещо, избира шрифт с много заврънтулки или някой дебел сансериф. Поне такава е модата сега. Мамка му, от няколко години всички са луднали по тия елфски изпълнения.
- Елвис Пресли? - попита Селито.
- Не, елфски. „Властелинът на пръстените“.
- Значи селско момче - измърмори Райм. - Някой конкретен район?
- Не мога да кажа. В татуировките има градски и селски стил. Тук мога само да кажа, че ми намирисва на село. Вижте сега границите. Лъкатушещите линии. Това е методът на ска- рификация. Или цикатризация, както е официалното название. Това е важно.
Гордън вдигна поглед и посочи орнаментите около думата „втория“.
- Същественото тук е това, че хората обикновено си нанасят белези, за да привлекат вниманието върху рисунката. За този тип е важно да направи така, че творението му да изпъкне. Можел е просто да очертае границата с мастило. Но не, той е искал цикатризация. Предполагам, че има причина за това. Нямам представа каква. Но има. И още нещо. Мислех за това, преди да дойда. Донесох нещо за онагледяване.
Татуировчикът бръкна в брезентовата си чанта и извади найлоново пликче с няколко метални части. Прозрачният контейнер бе от онези, които се използват за стерилизиране на инструменти чрез автоклавиране.
- Това са части от татуировъчна машинка - обясни Гордън.
Извади швейцарско ножче от джоба си и разряза плика. За броени секунди сглоби уреда.