- Не.
- От колко време сте тук?
- Десет-петнайсет минути...
- Влезте вътре и заключете вратата.
Един от санитарите понечи да избута едната количка към вратата, но Сакс го спря:
- Само живите.
Отново на мрачното стълбище. Още стъпала надолу. Стигна до най-долното подземно ниво. Сигурно бе слязъл тук.
Хайде.
Бързо.
Когато се движиш, не могат да те хванат...
Отвори вратата, завъртят пистолета надясно и наляво.
Етажът беше пуст, зает главно от съоръжения на инфраструктурата и складове.
Тя продължи напред, като постоянно се въртеше на една или друга посока. Защото все я глождеше мисълта, че престъпникът изобщо не се опитва да бяга. Може би беше клопка. Може би се криеше, за да убие преследвачката си.
Тя си спомни цитата от „Серийни градове“, посветен на Райм:
„Експертите от правозащитните служби се обединяват в мнението, че най-голямото умение на Линкълн Райм е способността да предугажда следващите ходове на престъпниците.“
Може би Извършител 5-11 също предугаждаше.
Тери Добинс бе предупредил също, че няма да се поколебае да нападне полицай.
Сакс огледа коридора, докато очите й се нагаждаха в полумрака. Престъпникът сигурно не беше тръгнал наляво - там нямаше изход. Надясно според една табела беше поликлиниката.
Можеше да е избягал натам... или да я дебне някъде.
Но нямаше друг изход, освен да действа.
Юмручно време...
Сакс тръгна надясно.
Изведнъж пред нея сe появи човек, който се приближаваше по коридора. Тя спря, долепи се до стената и се прицели високо по посока на мъжа.
- Ей - извика той. - Виждам те. Полицай ли си?
Към нея се приближи едър чернокож с черна униформа на охранител (всяваща повече респект от стандартните полицейски униформи).
- Виждам те! Полицай.
Тя прошепна рязко:
- Ела тук! Прикрий се. Тук някъде има престъпник.
Той се приближи и се долепи до стената.
- Аз съм Амелия.
- Лерон. - Негърът бързо огледа коридора. - Чух код десет-тринайсет.
- Чул си?
- Имам радиоскенер.
- Пратиха ли подкрепление?
- Да.
Тя забеляза на хълбока му една „Берета Нано“ - малък пистолет, 9-милиметров и достатъчно точен при добри условия, ако си овладял дългия спусък. Необичайно оръжие за болничен охранител. На Сакс ѝ направи впечатление, че не го е извадил. Нямаше мишена, значи нямаше нужда. Това обясняваше нещата.
- Къде си служил?
- В деветнайсети.
Един от участъците в Горен Ийстсайд.
- Патрул. Пенсиониран по болест. Диабет. Гадна работа. Стой по-приведена. - Той говореше задъхано. - Не че...
- От поликлиниката ли дойде?
- Да. Днес ми се падна този район. Извикаха ме от охраната на болницата. - Погледна зад нея и се изсмя. - Никой от братята, с които работя, не е слязъл да види какво става, а?
- Значи няма как да се е измъкнал оттам.
- Не. Няма как да мине покрай мен.
Лерон отново се огледа - зад тях, наляво, надясно.
Значи Извършител 5-11 беше наблизо. Но нямаше много места, където да се скрие. Имаше само няколко врати и повечето - складове, трафопостове, инфраструктура - бяха заключени с катинари.
Лерон прошепна:
- Раница.
- Да.
- Бомба?
- Не е в метода му. Сериен убиец, предполагаме.
- Оръжие?
- Каза, че има, но не видях.
- Ако само каже, а не го покаже, обикновено няма.
Вярно беше.
- Лерон, по-добре се качвай горе. - Сакс кимна към стълбите. - Аз ще се оправя тук.
Според правилата трябваше да държи цивилните (какъвто беше Лерон въпреки униформата на командос и италианския патлак американско производство) далеч от опасни ситуации.
- Съжалявам, детектив - решително отговори чернокожият. - Болницата е моя територия. Никой не може да ми се меси тук. Даже да ми кажеш да се чупя, ще тръгна след теб. И сигурно не искаш да чуеш стъпки зад гърба си на такова зловещо място.
Подкреплението сигурно щеше да пристигне след десет-петнайсет минути.
Сакс се подвоуми. Нямаше да се забавят чак толкова.
- Добре. Само не стреляй с това дамско пистолетче, освен ако заподозреният не се кани да ме гръмне. Или теб. А ако те прострелят, ще трябва да изпиша една кофа мастило обяснения, а това ме вбесява.
- Разбрах.
- Ще вървим заедно, Лерон. Хайде.
21.
Докато се промъкваха покрай дългата стена, тя попита охранителя:
- Ти къде би се скрил?
- Няма как да е избягал натам - отговори Лерон, като кимна надясно по коридора. - Там няма врати, откъдето да се измъкне. Трябва да е някъде в този коридор.