Амелия се подвоуми. Да гони убиеца... или да се опита да помогне на Лерон?
По дяволите. Грабна телефона си и отново се обади на 911, за да алармира, че престъпникът бяга по свързващия тунел към поликлиниката.
Изтича до най-близкия противопожарен кран, издърпа маркуча от стойката и започна да облива с вода лицето и гърдите на Лерон, макар че съдейки по писъците му, които бяха по-силни от яростното шуртене на водата, това явно не облекчаваше болката му.
- Не, не, не... - Мъжагата седна на земята и размаха енергично ръце. - Стига, стига, стига!
Започна да се дави и Сакс осъзна, че пръска водата директно в лицето му и ако продължава, ще го удави. Тя спря крана.
Лерон застана на колене, започна да плюе.
Очите му бяха зачервени, но иначе не изглеждаше да му има нещо - освен че се давеше.
- Как си? - попита тя. - Пари ли? Киселина ли беше това? Отрова?
- Добре... добре съм.
Сакс се вгледа в счупените стъкла на пода. Наведе се и взе един пожълтял етикет.
О...
Лерон измърмори:
- Замерил ме е със стъкленица с някой от тия образци, нали?
- Така изглежда. Вероятно формалдехид.
- Щипе, но не е много зле. Ти изми по-голямата част.
Сакс огледа пода и забеляза тьканния експонат близо до мястото, където седеше охранителят. Беше помислила, че престъпникът е хвърлил буркан с киселина, която разяжда кожата. Всъщност парченцата плът, които бе видяла, бяха от стъкленицата.
Лерон също погледна и подритна отпуснатия продълговат орган.
- Мамка му. Това ли е, за което си мисля?
- Бих казала, че да.
- Замерил ме е с кур и топки? Копеле. Когато го арестуваш, Амелия, искам да ми го дадеш за малко.
22.
Били Хейвън излезе от свързващия тунел в поликлиниката. Преследвачите му - полицайката и охранителят - бяха останали долу и той се надяваше сега да се гърчат от болка, дерейки възпалените си очи.
Не беше видял как точно се изсипа върху тях формалдехидът - нямаше, разбира се, възможност да гледа, колкото и изкушаващо да беше.
Забеляза врата на тоалетна в един пуст коридор и влезе в една кабинка. Отвори раницата си, за да извади други дрехи за преобличане. Нямаше много възможности. Облече работен гащеризон и смени плетената шапка със спортна, с емблемата на „Мец“. Сложи си също очила с тъмни рамки. Накрая извади брезентова чанта за инструменти, каквато би използвал някой майстор, и натъпка в нея раницата и якето си. Носеше чантата точно с тази цел - да промени външния си вид, ако се наложи да бяга.
Бъди подготвен да се преобразиш...
Излезе бавно от тоалетната и тръгна към входната врата. Тъкмо щеше да излезе на улицата, когато отпред се появи полицейска кола и веднага след нея - още две. Спряха със свирене на гуми, наизскачаха полицаи и започнаха да спират всеки бял мъж между петнайсет и петдесет в околността на сградата, да искат да се легитимира, да проверяват багажа.
По дяволите!
Появиха се още ченгета и един голям синьо-бял микробус на Отряда за спешни ситуации на нюйоркската полиция. Заградиха отпред и вероятно правеха същото откъм задния и товарния вход.
Били се обърна назад. Трепереше от гняв. Неочакваната поява на полицайката бе провалила всичко. Голям шок бе да се срещне очи в очи със самата Амелия Сакс, която по ирония изглеждаше също толкова решителна, колкото на снимката в глава седем на „Серийни градове". И облечена по почти същия несексапилен начин. О, как му се искаше да я просне по гръб и да ѝ направи една от специалните си татуировки. Отрова от растението ангелски тромпет, или бругмансия. Убива бързо, но не чак толкова, че полицай Сакс да не умре в мъчителни болки.
Преди това обаче трябваше да се махне от тук. Полицията всеки момент щеше да започне да претърсва сградата.
И той знаеше, че ще търсят внимателно.
Първата група полицаи тръгнаха към входната врата.
Били непринудено се завъртя и се насочи към асансьорите. Там спря и небрежно заразглежда списъка на кабинетите, сякаш нямаше никаква грижа на този свят - освен да намери лекар, който да му премахне някоя бенка или да му направи колоноскопия.
Мислеше трескаво. Сградата бе висока десет-единайсет етажа. Имаше ли външна противопожарна стълба? Едва ли. Такива вече не се използваха. Сигурно имаше огнеупорно стълбище, водещо към немаркирани врати към страничните улички. Разбира се, ченгетата щяха да заемат позиции там. Готови за стрелба да чакат престъпника.
Забеляза табела за един лекарски кабинет на шестия етаж.
Били Хейвън се замисли за момент.
Чудесно, рече си, и се дръпна от указателната табела точно когато първият полицай влизаше във фоайето.