Ерик Симон
Колекционерът
Въпреки неизчерпаемите си възможности за приспособяване към околната среда човекът като биологическа разновидност не е подходящ за живот и работа в Космоса и изобщо в подобно непознато обкръжение… Тази дейност би могла да се поеме изцяло от специализирани кибернетични уреди, които са в състояние да вземат самостоятелни решения при неочаквани промени.
„Проблемът за извънземните цивилизации и психологическите му аспекти“
1. Третият член на експедицията
Микола Северденко работеше като геолог вече повече от две години, членуваше в комсомола и в ГИРД (група за изследване на реактивните движения), а в този момент беше най-нещастният човек на света. Поне така му се струваше; и сигурно беше най-големият нещастник на десетки километри околовръст просто защото наоколо нямаше жива душа. Не можеше да разчита на помощ, ето защо той предприе нов отчаян опит да облекчи окаяното си положение, като се помъчи да прехвърли тежестта си върху някоя по-ненатъртена част от тялото, разбира се, без успех.
Усилието насочи мислите му в друга посока — към съдбата на великите откриватели и изобретатели. Всички, които бяха намерили нещо действително важно — лоста, лъка и стрелата, огнивото, колелото, — всички те бяха останали неизвестни. Но това се отнасяше най-вече за онзи, който първи бе открил, че да се язди по корем е възможно толкова, колкото и на колене.
Микола дръпна поводите и конят спря послушно. Той беше добро животно, кротък като овчица и наистина нямаше вина за нещастието на ездача си. Ако изобщо имаше виновни, това бяха д-р Влохин, който бе сметнал, че експедицията не се нуждае от радиостанция, и Женя, съсипал колата от бясно каране деветдесет километра от най-близкото по-голямо селище. Но най-виновен беше, разбира се, самият той. Така и така бяха срещнали малката група овчари, поне да бяха приели предложението на казаха, който искаше да отиде с коня си до селището и да им донесе необходимата резервна част. Но не, той, Микола Северденко, третият член на геоложката експедиция, си беше спомнил, че веднъж вече се е качвал на кон, и самонадеяно бе заявил, че и сам може да свърши работата. Сега яздеше през пустата степ, изминал бе петдесет километра, но му оставаха още четиридесет и тъкмо това, че яздеше, бе най-ужасното от всичко.
След време земята тук ще се напоява, ще процъфтява земеделие, ще изникнат села и пътища, но сега, по време на втория петгодишен план, това бе само далечна мечта.
Слезе от коня и тръгна редом с него. Не знаеше дори името на животното, забравил бе да попита, но веднага разбра, че скоро ще трябва пак да го възседне, защото пеша не напредваше достатъчно бързо. А дали пък да не се хване за седлото, да подкара коня в тръс и да тича заедно с него?
Онзи, който бе решил да прехвърли земното щастие върху гърбовете на конете, трябва да е бил луд, при това обществено опасен.
това бе третата експедиция към земята, един от далекоразузнавателните безекипажни кораби беше открил планетата отдавна, но се бе ограничил само със събирането на предварителна, съвсем обща информация с помощта на автоматични спускаеми апарати, след като със сигурност бе установено, че планетата се обитава от разумни същества, корабът се върна веднага, тъй като не беше оборудван за установяване на контакт с мислещите двуноги.
след завръщането му консилиумът бе взел решение връзката с разумните обитатели на земята да се осъществи едва след натрупването на достатъчно сведения за тях и планетата им. при това да се действува внимателно и систематично, на първо място щяха да се заемат с изучаването на естествените условия на планетата, автоматите на втората експедиция бяха специално програмирани за тази цел, но корабът бе експлодирал над обширна горска местност непосредствено преди кацането.
след този несполучлив опит консилиумът взе да се опасява да не би да е привлякъл вниманието на обитателите на планетата, за в бъдеще трябваше да се действува с особена предпазливост, защото не можеха да вземат решение относно целесъобразността на установяване на контакт с местните жители, докато не се изясни обстановката на планетата, за тази цел автоматите на третата експедиция трябваше да изследват почвата, флората и фауната и да вземйт проби, по възможност в някоя не толкова гъсто населена област.
2. Загадъчната тухла
Усилията на Микола да тича редом с коня завършиха зле. Бе напреднал доста, когато настъпи някакъв камък, подхлъзна се и си навехна крака. В първия момент не почувствува нищо обезпокоително, но след стотина крачки усети бодежи в ходилото, които ставаха все по-силни.