Микола отново бе принуден да се качи на седлото. Левият му глезен бе отекъл доста, вероятно бе изкълчен или най-малкото сериозно навехнат. Във всеки случай геологът не можеше да направи и крачка напред.
И все пак, ако бе разбрал правилно обясненията на казахите и ако компасът не го лъжеше, бе изминал повече от половината път. Втората половина сигурно щеше да бъде още по-мъчителна.
Неочаквано конят забави ход и недоверчиво обърна глава надясно. Микола се огледа и моментално забрави за мъките си.
Видя една летяща тухла. Минаха няколко секунди, докато прецени правилно разстоянието, след което осъзна, че това е наистина някаква огромна тухла, дълга около десет метра. На всеки от ъглите й стърчаха по един сноп дълги антеноподобни образувания, но по форма беше като най-обикновена тухла, със същия оранжевочервен цвят. „Нещото“ се носеше на около метър над напуканата, обрасла с оскъдна растителност земя и се приближаваше с голяма скорост, полюлявайки се леко около отвесната си ос. Микола гледаше втренчено странното явление.
Още преди ездачът му да се осъзнае, конят взе извънредно разумно решение и потърси спасение в бягството. Микола, който за малко не падна от седлото, се изтръгна от вцепенението си, хвана се възможно най-здраво и поради липса на по-добро хрумване се присъедини към решението на коня си. Но твърде късно: летящата тухла беше по-бърза. Внезапно конят спря на място, сякаш се блъсна в стена от памук. Геологът с ужас разбра, че някаква невидима сила сковава движенията му. Последното нещо, което забеляза, бе отворът в долната страна на тухлата.
После го обгърна тъмнина и той престана да усеща каквото и да било.
предадена на човешки език, високата степен на възбуденост в някои от блоковете на командния компютър изразяваше недоволство, всъщност подобно сравнение е невъзможно, защото централната система за обработка на информация в спускаемия апарат съвсем не бе структурирана така фино, както човешкия мозък, освен това машината беше доста сложна и понеже недоволството е елементарна емоция, компютърът вероятно бе способен да изпада в подобно състояние, като се има предвид, че резултатите от третата експедиция бяха доста оскъдни до момента, нещата се промениха, след като сборният модул 2 попадна на тази плячка, модулите рядко улавяха такива големи животни.
плячката бе прехвърлена с необходимата предпазливост от модул 2 към приемателната камера на спускаемия апарат, след това командният компютър изпрати модула отново на лов и започна да изследва намерения екземпляр според програмата.
по стените на приемателната камера се отвориха малки клапи, от тях изскочиха всевиждащите обективи на оптическите регистрационни уреди, командният компютър анализира заснетите кадри и запамети следното заключение: става въпрос за новооткрит представител на фауната на планетата, вероятно твърде интересен, тъй като се отличава от всички известни досега видове, напомня смътно на отдавна съществуващото в колекцията тревопасно четириного, но зад нормалната първа глава се намира втора, свързана с трупа посредством продълговата гърбица, а освен това има и още два крайника, експедицията вече бе намирала на тази планета същества с шест крайника, но те бяха значително по-малки и със съвсем различна конструкция, за първи път бе уловено същество с две глави.
командният компютър изключи блокиращото силово поле, за да бъдат проверени реакциите и движенията на екземпляра във втората фаза на изследванията.
както винаги в такива случаи, съществото реагира доста бурно, доколкото му позволяваха стените на камерата, започна бясно да мята предната си глава и четирите долни крайника, въртеше се на място и изхвърляше ту предните, ту задните си крака, втората глава и горният чифт крайници като че ли не извършваха активни движения.
внезапно през блоковете на командния компютър премина предупредителен сигнал, уловеното двуглаво същество бе изчезнало, вместо него се бяха появили две нови същества — едно четириного и едно двуного. двуногото лежеше неподвижно на пода и бе причина за алармения сигнал, командният компютър установи веднага, че особеностите в схемата на двуногото съответствуват на разумните обитатели на планетата, съгласно програмата същества с подобна характерна конфигурация бяха табу и срещите с тях трябваше да се избягват, естествено, залавянето на такива същества за колекцията бе забранено.