командният компютър не помисли как е изчезнало двуглавото същество и как се е появило разумното, той въобще не бе в състояние да разсъждава, реагираше на дадената ситуация и изпълняваше нарежданията, задавани от програмата, ето защо предаде разумното същество на един от сборните модули, който го изведе извън обсега на спускаемия апарат и незабавно го пусна на свобода, люкът в дъното на модула се отвори, разумното същество тупна от почти половин метър на земята и сборният модул се отдалечи с максимална скорост.
3. Конник без кон
Когато Микола Северденко дойде на себе си, забеляза пред равния хоризонт на степта изсъхнал нисък трънак, към който се простираше широка, дълга сянка.
Мина известно време, докато разпозна в нея собствената си сянка. Мислеше бавно, насила, чувствуваше се изморен до смърт. Може би щеше да остане да лежи под залязващото слънце, но внезапно болката в левия крак се появи отново, свести го напълно и му възвърна паметта. А той я бе изгубил в момента, когато падна в безсъзнание под или в летящата тухла. Съмняваше се в реалността на необикновеното явление, но макар че никога преди това не бе имал халюцинации и цялата работа му се струваше доста зловеща, безпокоеше го нещо съвсем друго.
Нямаше представа къде е попаднал, а още по-малко — как ще продължи. Не беше в състояние да върви с наранения крак. Опита, но след петдесет метра му притъмня пред очите, а след още петдесет разбра, че не би могъл да повтори опита. Не виждаше изход и се приготви да прекара нощта на открито в степта. Какво друго му оставаше?
Лежеше на земята, свит на кълбо, трепереше от студ и глад. Чантата с провизиите бе останала в джоба на седлото, а заедно с коня беше изчезнал и спалният му чувал. Залезът бе много красив, но това ни най-малко не го разведри. Той обичаше да наблюдава блещукащите звезди и да си мисли, че на някои от тях може би има живот, но този път ясното небе не означаваше за него нищо друго, освен че го чака много студена нощ.
след като бе изпълнена най-важната задача от програмата и разумното същество бе пуснато на свобода, командният компютър насочи вниманието си към второто внезапно появило се същество, което все още се движеше доста енергично в приемателната камера, анализът на характеристиките му показа, че това четириного е представител на един вид, от който в колекцията имаше вече екземпляр. тъй като спускаемият апарат разполагаше с ограничена товаровместимост за биологическата колекция, компютърът се освободи от дубликата съгласно програмата, той бе пренесен чрез силово поле в степта, където препусна в галоп. на известно разстояние се успокои и премина в тръс.
4. Отново заедно
Геологът заспа въпреки студа и болките в крака. Сънят му беше много неспокоен и се събуди неотпочинал. Бе съмнало. Хвърли унил и сънен поглед наоколо и съзря коня, който стоеше пред изгряващото слънце и кротко си зобваше от сухата степна трева край един самотен трънак.
Микола моментално се разсъни и скочи, забравил за навехнатия крак, който веднага му напомни за себе си. После повика коня и той наистина дойде — значи не беше мираж. Донесе продуктите, картата и компаса. Микола се отказа да размишлява над всички тези чудатости и се посвети изцяло на закуската.
След това се качи на седлото и потегли. В началото картата и компасът почти не му бяха от полза, защото все още не знаеше къде точно се намира, но сега, когато бе намерил отново коня си — или конят него, — нещата не изглеждаха толкова зле, а и конят като че ли познаваше по-добре околността. Отново имаше добри изгледи да стигне до целта или поне до някое друго селище.
керемиденочервеният паралелепипед се носеше бавно върху силовото си поле над степта, сноповидните антени по краищата му опипваха търсещо наоколо, внезапно застанаха неподвижно, бяха открили някакво по-голямо същество, поклащайки се леко около средната си ос, сборният модул две се устреми към целта, радостен, че отново е намерил внезапно изчезналото двуглаво същество, ако конфигурацията от електрически потенциали, които роботът дори не осъзнаваше, може да се нарече радост…