Близо до Редхил, както беше по плана, излязох от главното шосе и тръгнах по един пуст междуселски път, където спрях и отново отидох да я погледна. Сложих фенерчето така, че да мога да виждам. Беше будна. Очите й изглеждаха много големи, не изглеждаха уплашени, сякаш бяха пълни с гордост и беше решила да не се страхува, каквото и да стане.
Казах й не се бой, няма да ти направя нищо лошо. Тя ме гледаше втренчено.
Чувствах се неловко, не знаех какво да кажа. Попитах, добре ли си, искаш ли нещо, но звучеше глупаво. Всъщност исках да я попитам, дали иска да излезе навън.
Тя започна да клати глава. Усетих, искаше да ми даде знак, че превръзката на устата я измъчва.
Казах, на мили наоколо няма жив човек, няма полза да пищиш, разбираш ли?
Тя кимна, така че развързах шала. Преди да успея да направя каквото и да било, тя вдигна главата си колкото можеше нагоре и встрани и повърна. Беше ужасно. Усещах миризмата на хлороформ и повръщано. Тя не каза нищо. Само стенеше. Загубих ума и дума, не знаех какво да правя. Изведнъж почувствах, че трябва да се прибираме вкъщи колкото се може по-бързо, така че отново завързах устата й. Тя се противеше, чувах как под превръзката викаше „не“, „не“, беше ужасно, но се заставих да го направя, защото знаех, че после ще бъде добре. Седнах зад кормилото и потеглихме.
Дойдохме тук малко след десет и половина. Вкарах колата в гаража и излязох, за да се уверя, че нищо не се е случило в мое отсъствие, не че очаквах нещо да се е случило. Но не исках да жертвам кораба, заради малкото късче катран. Слязох долу в стаята й, всичко беше наред и не беше много задушно, защото бях оставил вратата отворена. Бях спал една нощ в нея, за да проверя дали има достатъчно въздух и останах доволен. Имаше всичко необходимо за правене на чай и така нататък. Изглеждаше много уютно и удобно.
Е, най-накрая настъпи големият миг. Качих се горе в гаража и отворих вратите на караваната. Както при останалата част от операцията и сега всичко мина според плана. Разкопчах каишките, накарах я да седне, разбира се, все още със завързани крака. Тя започна да се мята, но се почувствах задължен да й кажа, че ако не стои спокойно, ще трябва да прибягна отново до хлороформа и въглеродния тетрахлорид (които й показах), а ако запази спокойствие, няма да й направя нищо лошо. Това свърши работа. Вдигнах я — не беше толкова тежка, колкото си мислех. Свалих я долу съвсем лесно. Малко се сборичкахме пред вратата на стаята й, но тогава тя не можеше да направи много нещо. Положих я върху леглото. Готово.
Лицето й беше бяло, част от повръщаното беше потекло върху синия й пуловер, представляваше истинска гледка. Но в очите й нямаше страх. Просто ме гледаше втренчено и чакаше.
Това е твоята стая, казах й. Ако правиш каквото ти кажа, няма да ти сторя нищо. Няма смисъл да викаш. Отвън не се чува, а и да се чуваше, наоколо няма никой. Сега ще те оставя, има бисквити и сандвичи (бях купил малко в Хампстед) и ако искаш можеш да си направиш чай или какао. Ще дойда утре сутринта.
Виждах, че иска да махна превръзката от устата й, но не исках да го направя. Вместо това развързах ръцете й и незабавно излязох. Тя се помъчи да я махне, но преди това успях да затворя вратата и да пусна резетата. Чух я как вика: „Върни се!“ После още веднъж, но не много силно. След това опита вратата, също не много силно. После започна да блъска по нея с нещо твърдо. Мисля, че беше четката за коса. Не се чуваше много, но за всеки случай завъртях етажерката на мястото й и бях сигурен, че вече нищо няма да се чуе навън. Останах около час във външната изба, за всеки случай. Не беше необходимо, в стаята й нямаше нищо, с което да разбие вратата, дори и да беше достатъчно силна. Бях купил само пластмасови чаши и чинии, алуминиев чайник и така нататък.
После се качих горе и си легнах. Най-накрая тя беше мой гост и нищо друго не ме интересуваше. Дълго време лежах буден и премислях нещата. Изпитвах известно съмнение, че може би ще успеят да проследят движението на караваната, но като нея има стотици и единствените хора, които наистина ме тревожеха, бяха двете възрастни жени, минали преди да я хвана.