— Много ти благодаря. — Със сарказъм, разбира се.
Подадох й чашата кафе и тя я пое.
— Аз също имам условия — каза тя преди да започне да пие. — Не мога да живея през цялото време тук долу. Липсват ми чистия въздух и светлината. От време на време трябва да се къпя. Нужни са ми материали за рисуване. Трябва да имам транзистор или грамофон. Трябват ми някои неща от аптеката. Искам пресни плодове и салати. Не мога да не се раздвижвам по някакъв начин.
Ако те оставя да излезеш навън, ще избягаш, казах й аз.
Тя се изправи. Сигурно го е репетирала преди това, толкова бързо се промени.
— Знаеш ли какво значи освобождаване „под гаранция“?
Отговорих, да.
— Можеш да ме пуснеш под гаранция. Обещавам да не викам и да не се опитвам да избягам.
Казах й, първо изяж закуската, после ще помисля.
— Не! Не искам кой знае колко много. Ако къщата наистина е усамотена, тогава няма риск.
Усамотена е, наистина, но не мога да се реша.
— Продължавам гладната стачка. — Тя ми обърна гръб, наистина прилагаше натиск, както казват.
Разбира се, ще имаш материали за рисуване, започнах аз. Просто трябваше да ми кажеш по-рано. И грамофон. Всякакви плочи, които поискаш. Книги. Същото важи и за храната. Обясних ти, че просто трябва да ми кажеш. За всякакви такива неща.
— Чист въздух? — Тя още беше с гръб към мен.
Твърде опасно е.
Е, последва тишина, но тя се беше изразила пределно ясно и накрая се предадох.
Може би нощем, ще видим.
— Кога? — Тя се обърна към мен отново.
Ще трябва да помисля. Ще трябва да те завържа.
— Но нали ще съм под гаранция?
Приеми, ако ти харесва, или не. Това е.
— Банята?
Ще измисля нещо, отговорих й.
Искам да се изкъпя като хората, в човешка баня. Горе не може да няма нормална баня.
Нещо друго, за което бях мислил много, беше колко ми се щеше да види моята къща и обзавеждането й. Отчасти ми се искаше да я гледам там, естествено, в мечтите ми тя беше горе с мен, а не в мазето. Аз съм такъв, понякога действам импулсивно и поемам рискове, които другите не биха поели.
Ще видя, казах й, ще трябва да подготвя нещата.
— Ако ти дам дума, няма да я наруша.
Сигурен съм в това.
Толкоз по въпроса.
Така да се каже, това разчисти облачността. Впоследствие аз я уважавах и тя ме уважаваше повече. Най-напред направи списък на нещата, които искаше. Трябваше да намеря магазин за художнически материали в Люис, да купя специална хартия, моливи и какво ли още не — сепия и китайско мастило, четки със специален косъм, различни размери и направа. После някои неща от аптеката, за премахване на миризми и така нататък. Не беше безопасно да купувам дамски неща, които нямаше как да използвам сам, но поех риска. След това ми направи списък на продуктите за храна. Искаше прясно кафе, много плодове и зеленчуци — за това настояваше особено. Както и да е, от тогава започна всеки ден да ми пише какво да купувам и да ми казва как да го сготвя, беше същото, като да си имаш жена — инвалид, за който трябва да пазаруваш. В Люис бях много внимателен — никога не купувах от един и същи магазин два пъти под ред, за да не си помислят, че купувам повече отколкото трябва за сам човек. Някак си, струваше ми се, не може да не личи, че живея сам.
Първия ден й купих грамофона. Беше малък, но тя изглежда много му се зарадва. Не исках да знае, че не разбирам нищо от музика, но видях една плоча с някакви оркестрови изпълнения от Моцарт и й я взех. Беше добра покупка, тя я хареса, а също и мен, задето съм я купил. Един ден, доста по-късно, когато я слушахме, тя се разплака. Искам да кажа, очите й се навлажниха. После ми каза, че когато я е писал, той е умирал и знаел, че умира. На мен ми звучеше като всичко останало, но разбира се, тя беше музикалната.
Е, на следващия ден отново повдигна въпроса за къпането и чистия въздух. Не знаех как да постъпя. Без да й обещавам нищо, се качих горе до банята, за да обмисля какво да направя. Прозорецът беше над козирката на задната врата, до входа за избата. Отзад, значи е по-безопасно. Най-накрая взех някакви дъски и ги закрепих върху рамката с триинчови винтове, така че да не може да сигнализира с лампата или да се опита да се измъкне оттам. Не че наистина имаше някаква вероятност късно вечер зад къщата да има някой.