Така подсигурих банята.
След това се изкачих отдолу до горе, поставих се на нейно място, за да видя, къде би могло да има опасни места. Стаите на долния етаж имаха вътрешни дървени кепенци и беше много лесно да ги затворя (по-късно купих катинари), така че да не може да привлече вниманието през някой прозорец и никой натрапник не би могъл да наднича вътре и да гледа какво става. В кухнята сложих на безопасно място всички ножове и така нататък. Премислих всичко, което би могла да направи, за да избяга и накрая, почувствах, че всичко е наред.
Е, след вечеря тя отново започна да ме пита за банята, а аз я оставих малко да се понацупи пак, после й казах, добре, ще поема риска, но ако нарушиш обещанието си, ще стоиш само тук.
— Никога не нарушавам обещанията си.
Ще ми дадеш ли честната си дума?
— Давам ти честната си дума, че няма да се опитвам да избягам.
Или да сигнализираш.
— Или да сигнализирам.
Ще те завържа.
— Но това е обидно!
Така няма да обвинявам теб, ако нарушиш обещанието си, казах аз.
— Но аз… — тя не довърши, просто вдигна рамене, обърна се и подаде ръце зад гърба си. Бях подготвил шал, за да не я престърже въжето, стегнах го наистина много, но така, не да не я боли, след това щях да завържа устата й, но тя първо ми каза да събера нещата за баня, които щяха да й трябват и (бях щастлив да забележа) избра някои от онези, които й бях купил.
Взех нещата й и се каних първи по стълбите на външната изба, а тя изчака докато отключа вратата и я повикам. Трябваше първо да се убедя, че наоколо няма никой.
Беше много тъмно, разбира се, но небето беше ясно — виждаха се звездите. Хванах ръката й и я оставих да постои навън пет минути. Чувах колко дълбоко диша. Беше много романтично, главата й стигаше някъде до рамото ми.
Можеш да се убедиш, че мястото е усамотено, казах аз.
Когато стана време (трябваше да я дръпна), влязохме през кухнята и трапезарията, после в антрето и нагоре по стълбите към банята.
На вратата няма ключалка, дори не можеш да я затвориш, защото съм заковал дървено трупче, но ако удържиш на думата си, ще уважа напълно правото ти да се уединиш. Ще бъда тук.
Бях си донесъл стол на площадката отпред. Сега ще развържа ръцете ти, ако обещаеш да не махаш превръзката от устата си. Кимни.
Тя го направи, така че развързах ръцете й. Разтърка ги малко, предполагам, за да ме уязви, после влезе в банята.
Всичко мина без неприятности, чувах я как се къпе, плискането на водата и така нататък, съвсем естествено, но се стъписах, когато излезе. Беше махнала превръзката от устата си. Това беше едното стъписване. Другото беше от промяната, настъпила след като се беше преоблякла с новите дрехи и измитата й коса, мокра и пусната на раменете. Това я правеше по-мека, дори по-млада, не че някога е била корава и грозна. Сигурно съм изглеждал глупаво — да имам ядосан вид, задето е махнала превръзката и да не мога наистина да се ядосам, защото тя е толкова хубава.
Заговори много бързо:
— Слушай, започна ужасно да ме боли. Дадох ти дума. Още веднъж ти обещавам. Можеш пак да ми сложиш това нещо ако искаш, ето го. Но досега щях да съм се разпищяла, ако имах такова намерение.
Подаде ми превръзката, но във вида й имаше нещо, което ми попречи да й я сложа отново. Казах й, ръцете стигат. Пак беше със зелената си рокля, но беше облякла една от моите блузи и предполагах, че отдолу е с новото бельо.
Завързах ръцете й отзад.
Съжалявам, че съм толкова мнителен, казах й. Просто ти си единственото нещо, заради което си струва да живея. Знам, че моментът не беше подходящ за такива приказки, но за мен беше прекалено много да я гледам така, застанала пред мен.
Ако си отидеш, казах, аз ще се самоубия.
— Трябва да отидеш на лекар.
Аз просто издадох някакъв звук.
— Бих искала да ти помогна.
Мислиш, че съм луд, защото направих това? Не съм луд. Просто… просто нямам никой друг. Никога не съм искал да познавам никого, освен теб.
— Това е най-лошата болест — каза тя. Тогава се обърна към мен, беше точно докато я завързвах. После погледна надолу. — Жал ми е за теб.
След това се промени, каза: — Какво да правя с прането? Изпрах си някои неща, мога ли да ги простра? Или има обществена пералня?
Казах й, че ще ги изсуша в кухнята. Не можеш да изпращаш нищо в обществената пералня.
— Сега какво?