Накрая тя стана от канапето, коленичи до мен и започна да гали главата ми.
— Случва се на много мъже, това няма значение. — Ще си помислиш, че е събрала целия световен опит, като я чуеш.
Върна се при камината, облече халата си и седна, като ме гледаше. Аз се облякох. Казах й, знаех, че никога няма да мога да го направя. Измислих една дълга история, така че тя да ме съжалява, пълна с лъжи, не знам дали ми повярва — за това как чувствам любовта, но не мога да стигна до край. И поради това трябва да я държа при мен.
— Не ти ли е приятно да ме докосваш? Стори ми се, че ти хареса, когато ме целуваше.
Казах, това стана, когато стигнахме отвъд целувките.
— Не трябваше да те шокирам толкова.
Не си виновна ти, казах аз. Аз не съм като другите хора. Никой не разбира.
— Аз разбирам.
Това са мечтите ми, те никога няма да станат реалност.
— Като Тантал6. — Тя ми обясни кой е той.
Остана мълчалива дълго време. Прииска ми се да й напъхам марлята, да я занеса долу и да се свърши. Исках да остана сам.
— Какъв лекар ти каза, че никога няма да можеш да го направиш?
Просто лекар. (Лъжите които й наговорих. Никога не съм ходил на никакъв доктор, разбира се.)
— Психиатър?
В армията, казах аз. Психиатър.
— Какви фантазии си имал за мен?
Всякакви.
— Без сексуални?
Продължаваше, не искаше да ме остави на мира.
Че те държа, казах аз. Това е всичко. Спим един до друг, а навън вали дъжд, има вятър или нещо такова.
— Би ли искал сега да опиташ това?
Няма да има полза.
— Ще го направя, ако искаш.
Не искам, казах.
Ще ми се изобщо да не беше започвала това, казах.
Тя замълча, стори ми се цял век.
— Защо мислиш, че го направих? Само за да избягам?
Във всеки случай, не от любов.
— Да ти кажа ли? — тя стана. — Тази вечер пожертвах всички свои принципи, трябва да разбереш това. О, да, за да избягам. Мислех и за това. Но наистина искам да ти помогна. Трябва да ми повярваш. Да ти покажа, че сексът… сексът е просто едно действие, като всичко останало. То не е мръсно, просто двама души си играят с телата си. Като танц. Като спорт. — Изглежда смяташе, че трябва да кажа нещо, но аз я оставих да говори. — За теб правя нещо, което не съм правила за никой друг мъж. И… да, мисля, че ми дължиш нещо.
Видях накъде бие, разбира се. Много изкусно умееше да украси това, което иска да получи, с множество думи. Да те накара да се чувстваш, сякаш наистина й дължиш нещо, като че ли не тя самата започна всичко.
— Моля те, кажи нещо.
Какво? Попитах аз.
— Че поне си разбрал, това, което току-що казах.
Разбирам.
— Това ли е всичко?
Не ми се говори.
— Можеше да ми кажеш. Можеше да ме спреш в самото начало.
Опитах се.
Тя коленичи пред камината.
— Невероятно е. Сега сме по-далеч един от друг, от когато и да било.
Казах й, преди само ме мразеше. Сега предполагам, че вече ме и презираш.
— Съжалявам те. Съжалявам те за това, което си, и затова, че не виждаш какво съм аз.
Виждам какво си ти. Не мисли, че не мога да го видя.
Казах го рязко, вече ми беше дошло до гуша. Тя се обърна бързо, после се наведе и покри лицето си с ръце. Заплака и ми се стори, че малко се преструва. Накрая каза с много тих глас:
— Моля те, заведи ме долу.
Така че, слязохме в избата. Когато вече беше вътре, тя се обърна и аз се канех да си тръгна, след като й бях махнал въжето.
— Бяхме голи заедно — каза тя. — Не може да сме по-далеч един от друг.
Когато излязох бях като луд. Не мога да обясня. Не спах цялата нощ. Всичко се връщаше в паметта ми, как лежах и стоях прав без никакви дрехи, как се държах и какво трябва да си е помислила. Просто я виждах как ми се смее. Всеки път, когато си го помислех, сякаш цялото ми тяло почервеняваше. Не исках нощта да свърши. Исках завинаги да остане тъмно. Разхождах се горе с часове. Накрая се качих в караваната и подкарах към морето, наистина бързо, не ме интересуваше какво ще стане. Бях готов да направя всичко. Можех да я убия. Това, което стана по-късно, беше изцяло заради тази нощ.
Струваше ми се, че е глупава, абсолютно глупава. Разбира се, в действителност не беше, просто не разбираше как да ме обича така, както трябва. Имаше много начини, по които да ми достави удоволствие.
6
Приказно богат цар, син на Зевс, удостоен да седи на тяхната трапеза. Но той крадял амброзия и нектар, разгласявал тайните им на смъртните. За да провери дали знаят всичко, насякъл сина си на парчета и им го поднесъл на гощавка. Боговете съживили младежа, а Тантал подложили на безконечни мъки в подземното царство — изгарял от жажда, а стоял до шия във вода, която се снишавала когато се навеждал; над него висели отрупани от плод клони, които се отдръпвали когато се опитвал да ги стигне. — Бел.ред.