Идеята беше да се качим за вечеря горе, аз да я оставя да спи в стаята, а на сутринта за първи път от толкова време, да види дневната светлина.
Понякога ставаше много весела. Трябваше да се смея. Да, казвам „смях“, но когато дойде денят, бях също така и нервен.
Първото нещо, което ми каза, когато слязох долу в шест, беше, че е хванала моята настинка. Бях се заразил при бръснаря в Люис.
Тя беше цъфнала от щастие и се разпореждаше. Разбира се, вътрешно ми се присмиваше. Само че смехът този път щеше да е за нейна сметка.
— Тези са нещата ми за тази нощ. Другите можеш да каниш утре. Готово ли е? — Вече ме попита веднъж на обяд и й казах, че е готово.
Готово е.
— Хайде тогава. Трябва ли да ме вържеш?
Има само едно нещо, казах. Едно условие.
— Условие? — Лицето й помръкна. Разбра веднага.
Премислих.
— Да? — Очите й наистина пламтяха.
Трябва да ти направя няколко снимки.
— На мен? Но нали направи много!
Не са такива, каквито искам.
— Не разбирам. — Виждах, че разбира.
Искам да те снимам, както беше онази нощ.
Тя седна на ръба на леглото.
— Продължавай.
И искам да си даваш вид, че ти харесва да позираш, казах аз. Ще правиш както ти кажа.
Седеше, без да каже дума. Мислех си, че поне ще се ядоса, а тя само си бършеше носа.
— Ако го направя?
Ще спазя споразумението ни, казах аз. Трябва да се застраховам. Искам да ти направя такива снимки, от които да се срамуваш, ако ги види някой друг.
— Искаш да кажеш, че трябва да позирам за неприлични снимки, така че ако избягам, да не смея да кажа на полицията за теб?
Това е идеята, казах аз. Но не неприлични. Просто снимки, които не би искала да се публикуват. Художествени снимки.
— Не.
Искам само това, което направи онази нощ, без аз да те карам.
— Не, не, не.
Знам играта ти, казах аз.
— Тогава сгреших. Направих го, защото бях отчаяна, защото между нас няма нищо освен злоба, подозрителност и омраза. Това, което искаш сега, е различно. То е долно.
Не виждам разликата.
Тя стана и отиде до стената.
Веднъж го направи, би могла да го направиш пак.
— Боже! Като че ли съм попаднала в лудница! — Тя огледа стаята сякаш мен ме нямаше, сякаш я слушаше някой друг, сякаш се канеше да срути стената.
Или ще го направиш, или няма да излезеш от тук. Няма да се разхождаш отвън. Няма да има баня. Няма да има нищо.
Казах й, за малко щеше да ме измамиш, в главата ти има само едно — как да се измъкнеш от тук и да насъскаш полицията срещу мен.
Ти не си нищо повече от обикновена улична жена, продължих аз. Преди те уважавах, защото мислех, че си над това, което направи. Че не си като останалите. Но си съвсем същата. Готова на всякакво отвратително нещо, за да постигнеш своето.
— Престани! — извика тя.
Бих могъл да си купя много по-опитна от теб, в Лондон. Когато си поискам. Да правя с нея каквото ми хрумне.
— Отвратително, гадно, перверзно копеле!
Продължавай, казах аз, този език ти подхожда.
— Ти нарушаваш всички нормални човешки закони, всички нормални човешки взаимоотношения, всички нормални човешки неща, които могат да съществуват между моя и твоя пол!
Присмял се хърбел на щърбел, казах аз. Ти сама се съблече, ти го искаше. Сега си го получи.
— Вън! Махай се!
Беше истински писък.
Да или не, попитах аз.
Тя се обърна, взе шише мастило от масата и го запокити по мен.
Така че, това е. Аз излязох и заключих. Не й занесох вечеря, оставих я да кара на стомашни сокове. Изядох пилето, което бях купил за всеки случай, изпих част от шампанското и излях останалото в мивката.
Чувствах се щастлив, не мога да го обясня, преди чувствах, че съм слаб, а сега си и връщах за всички неща, които е казала или е помислила за мен. Разхождах се горе, надникнах в стаята й и наистина ми стана смешно, като си я представих долу в избата — щеше да си остане там, както и да го увърта, и макар че в началото не заслужаваше такова нещо, сега вече така й се падаше. Имах истински основания да я науча кое какво е.
Е, най-накрая си легнах, разгледах предишните снимки и някои книжки, хрумнаха ми разни неща. Имаше една, със заглавие „Обувки“, с много интересни фотографии на момичета, преди всичко краката им, обути с обувки, отделно само обувки и колани, и бяха наистина необикновени снимки, артистични.