Выбрать главу

Във външната изба поставих готварска печка и всичко необходимо. Не бях сигурен дали някой няма да наднича и щеше да е странно, ако ме виждат да разнасям нагоре-надолу подноси с храна. Но не се тревожех много, защото вратата беше отзад на къщата, а там имаше само ниви и гори. От две страни градината имаше ограда, а останалото беше жив плет, през който не се виждаше нищо. Беше почти съвършено. Помислих дали да не построя специална вътрешна стълба, но разноските щяха да са големи и се страхувах да не предизвикам подозрения. Сега не можеш да се довериш на работниците, те искат да знаят всичко.

През цялото време не смятах, че всичко това е сериозно. Знам, че сигурно изглежда много странно, но беше така. Казвах си, разбира се, никога няма да го направя, само си представям, че ще го направя. И дори и до тук нямаше да стигна, ако не разполагах с времето и нужните пари. Според мен много хора биха извършили това, което и аз, или нещо подобно, ако имаха време и пари. Искам да кажа, да дадат воля на нещата, до които сега казват, че не бива да се правят. Властта развращава, казваше един от моите учители. А парите са власт.

Направих още нещо — купих много дрехи от един магазин в Лондон. Намерих продавачка с нейните размери и й казах цветовете, които винаги съм виждал Миранда да носи. Взех всичко, от което ми казаха, че едно момиче има нужда. Измислих им една история за приятелка от северна Англия, на която са откраднали целия багаж, че искам да я изненадам и така нататък, и така нататък. Не мисля, че продавачката в магазина ми повярва, но покупката беше добра — онази сутрин платих почти деветдесет лири.

Цяла нощ бих могъл да разказвам за предпазните мерки. Сядах в стаята й и си мислех какво ли би направила, за да избяга. Помислих, че може да знае за електричеството, човек не може да е сигурен с момичетата на днешно време, така че после винаги ходех с гумени подметки и никога не докосвах електрически ключ без първо добре да го огледам. Купих специална пещ, за да мога да изгарям всичките й отпадъци. Знаех, че нищо нейно не бива да излиза от къщата. Никакво пране. Вътре винаги може да се скрие нещо.

Е, най-накрая се върнах в хотела в Лондон. Няколко дни я търсих, но не я видях. През това време бях много угрижен, но продължавах. Не носех фотоапарата, знаех, че е твърде рисковано — преследвах по-голяма плячка, не просто снимка направена на улицата. Два пъти ходих в кафенето. Веднъж прекарах там почти два часа, като се правех, че чета книга, но тя не дойде. Започнаха да ми минават безумни мисли, че може би е умряла, че може би се е отказала от живописта. Тогава един ден (не исках караваната ми да става много позната в околността), когато слязох от метрото на улица „Уорън“, я видях. Слезе от мотрисата идваща от север, на отсрещния перон. Беше лесно. Проследих я навън от станцията и видях, че отива към школата. През следващите дни наблюдавах станцията на метрото. Може би невинаги се прибираше с метро, защото не я видях цели два дни, но на третия пресече улицата и слезе надолу по стълбите. Така разбрах откъде идва. От Хампстед. Там направих същото. На следващия ден я изчаках да се появи и я проследих в продължение на десет минути по някакви малки улички до мястото, където живее. Минах покрай входа, в който влезе и видях номера, а на ъгъла прочетох името на улицата.

Този ден свърших добра работа.

Три дни преди това напуснах хотела и всяка нощ се местех в друг, като на сутринта напусках, за да не могат да ме проследят. Бях приготвил леглото в караваната, също каишките и шаловете. Щях да използвам хлороформ, веднъж бях използвал в бурканчето за умъртвяване на насекоми. Едно момче от отдел „Обществено мнение“ ми го даде. Хлороформът не става по-слаб с времето, но за всеки случай му добавих малко въглероден тетрахлорид, има го навсякъде по аптеките.

Обиколих Хампстед, изучих тази част на града от А до Я и как мога бързо да изляза от там на пътя за Фостърс. Всичко беше готово. Сега можех да наблюдавам и когато дойде удобния момент, да действам. През тези дни бях наистина особен и премислях всичко, точно както през целия си живот досега. Сякаш бях таен агент или детектив.