Защото първото нещо, което ще направя — първото истинско положително нещо, след като се видя с нашите — ще бъде да отида при него. Да му кажа, че винаги е бил в мислите ми. Че за мен той е най-важният човек в живота ми. Най-истинският. Че наистина го ревнувам от всяка жена, която е спала с него. Все още не мога да кажа, че го обичам. Но сега започвам да разбирам, това е така, защото не знам какво е любов. Аз съм Ема, с дребните й, умни-преумни теорийки за любовта и брака, а любовта е нещо, което идва, облечено в различни дрехи, по различен начин и е с различни лица, може би трябва да мине много време, докато го приемеш, докато го наречеш любов.
Може би той ще е сух и студен, когато дойдем до това. Ще каже, ти си много малка, никога не съм го мислил сериозно и — хиляди други неща. Но не се боя. Ще рискувам.
Може би тъкмо сега има авантюра с някоя друга.
Ще кажа, върнах се, защото вече не съм сигурна, че не те обичам.
Ще му кажа, бях гола с мъж, който ненавиждам. Бях на дъното.
И ще го оставя да ме има.
Но все още не бих могла да понеса, да се измъкне с някоя друга. Да сведе всичко до секс. Ще увехна и ще умра отвътре, ако го направи.
Знам, че не е много еманципирано от моя страна.
Но така се чувствам.
Сексът няма значение. Любовта има.
Днес следобед исках да помоля Калибан да пусне писмо до Д. П. Безумна идея. Разбира се, че не би го направил. Ще ревнува. Но толкова голяма нужда имам да се кача по стълбите, да бутна вратата на ателието му, да го видя до тезгяха, да ме погледне през рамо, сякаш въобще не го интересува кой влиза. Застанал там с леката си, лека усмивка и очите, които разбират нещата толкова бързо.
Това е безполезно. Мисля за цената, преди да съм нарисувала картината.
Утре. Трябва да действам сега.
И наистина започнах днес. Три пъти го нарекох Фердинанд (не Калибан), похвалих ужасната му нова вратовръзка. Усмихнах му се, прилежно се опитах да си дам вид, че харесвам всичко у него. Той не показа с абсолютно нищо, че го е забелязал. Утре няма да знае какво го е сполетяло.
Не мога да спя. Станах пак и пуснах плочата на Д. П. с чембалото. Може би и той я е слушал и е мислил за мен. Инвенцията, която най-много обичам, е след тази, която той обича най-много — той обича петата, аз обичам шестата. Така лежим един до друг в Бах. Винаги съм смятала, че Бах е отегчителен. Сега ме завладява, толкова човечен е, толкова пълен с доброта и чудесни мелодии, прости, дълбоки неща, че пускам плочата отново и отново, както някога прерисувах картините, които ми харесват.
Мисля си, може би просто ще го прегърна и ще го целуна. Нищо повече. Но това ще му хареса. Ще се проточи. А трябва да бъде шок.
Цялата тази работа е свързана с властническото ми отношение към живота. Винаги съм знаела накъде отивам, как искам да се случват нещата. И те се случваха както аз желаех и съм смятала това за гарантирано, именно защото знаех накъде отивам.
Винаги съм се мъчила аз да се „случвам“ на живота; сега дойде време да оставя живота да се случи на мен.
30-ти ноември
О, Боже.
Направих нещо ужасно.
Трябва да го запиша. Да го погледна.
Толкова изумително е. Че го направих. Че това, което се случи, се случи. Че той е това, което е. Че аз съм това, което съм. Това положение.
По-лошо от когато и да било преди.
Реших да го направя тази сутрин. Знаех, че трябва да направя нещо извънредно. Да шокирам и себе си, и него.
Уредих да ме пусне да се изкъпя. Цял ден бях мила с него.
След банята се нагласих. Цяло море „Митсуоко“. Застанах пред камината и му показах глезена си. Бях нервна. Не знаех, дали ще мога да го направя. И при това, със завързани ръце. Но набързо изпих три чаши шери.
Тогава затворих очи и се залових за работа.
Накарах го да седне и се настаних на скута му. Беше толкова вдървен, толкова шокиран, че трябваше да продължа. Ако ме беше сграбчил сигурно щях да престана. Оставих пеньоара да се разтвори, но той не помръдна. Сякаш никога преди това не се бяхме виждали и това беше някаква тъпа салонна игра. Двама непознати, които се срещат на парти и изобщо не се харесват.
По един гаден и перверзен начин беше възбуждащо. Жената у мен, протягаща ръце към мъжа у него. Не мога да го обясня, също и заради усещането, че не знаеше какво да прави. Че е девствен. Старата дама, която завежда младия свещеник на разходка. Сигурно съм била пияна.