Трябваше да го насиля да ме целуне. Оправда се неубедително, че би могло да му падне пердето. Не ме интересува, казах му. И го целунах отново. Тогава той също ме целуна, сякаш искаше да промуши нещастната си, тънка, комплексирана уста през главата ми. Устата му беше сладка. Той ухаеше на чисто и затворих очи. Не беше толкова лошо.
Но тогава изведнъж той стана, отиде до прозореца и не искаше да се върне. Искаше да избяга, но не можеше, така че застана до бюрото, полуизвърнат, докато аз коленичих до огъня полугола и разпуснах косата си, за да премахна всякакво съмнение. Накрая трябваше да отида при него и да го доведа до камината. Накарах го да развърже ръцете ми, сякаш беше изпаднал в транс, след това го съблякох, съблякох се и аз.
Отпусни се, казах му, искам да го направя. Бъди естествен. Но той не можеше, не можеше. Направих всичко, което можех.
Нищо не се случи. Не можа да излезе от вцепенението. Веднъж ме притисна. Но не беше естествено. Отчаяна имитация, на това, което му се струва, че би трябвало да е истинското нещо. Патетично, неубедително.
Той не може да го направи.
У него няма мъж.
Станах от канапето, където бяхме легнали, коленичих отстрани и му казах да не се тревожи. Държах се майчински. Облякохме се. И постепенно всичко излезе наяве. Истината за него. И по-късно, истинската му природа.
Психиатър му бил казал, че никога няма да може да го направи.
Каза, че си представял как лежим в леглото заедно. Само лежим. Нищо повече. Предложих му да направя и това. Но той не искаше. Дълбоко в него, наред със звяра и горчилката, има страхотна невинност. Тя го управлява. Той трябва да я защитава.
Каза, че ме обича дори и така. Не е любов, това е себичност. Ти не мислиш за мен, а за собствените си чувства към мен.
Не знам какво е, каза той.
И тогава направих грешка, почувствах, че съм се жертвала напразно, поиска ми се да го накарам да оцени това, което направих, да разбере, че трябва да ме пусне — така че се опитах да му обясня. И същинската му природа излезе наяве.
Стана гаден. Не искаше да ми отговаря.
Бяхме по-далеч един от друг, отколкото когато и да било. Казах му, че ми е жал за него и той се нахвърли срещу мен. Разплаках се.
Ужасната студенина, безчовечието на всичко това.
Да съм му затворник. Да трябва да остана. Още.
И да разбера най-накрая какво е той.
Невъзможно е да се разбере. Какво е той? Какво иска? Защо съм тук, след като не може да го направи?
Сякаш бях запалила огън в тъмнината, за да се опитам да стопля и двама ни. Но единствено съм успяла да видя истинското му лице.
Последното нещо, което казах беше: Бяхме голи заедно. Не може да сме по-далеч един от друг.
Но сме.
Сега се чувствам по-добре.
Радвам се, че не се случи нищо по-лошо. Била съм луда, за да поема този риск.
Достатъчно е, че оцелях.
1-ви декември
Той беше долу, аз бях във външната изба и всичко е абсолютно ясно. Ядосан ми е. Никога досега не е бил толкова ядосан. Това не е дреболия, това е дълбок, потиснат гняв.
Това ме вбесява. Никой не би могъл да разбере, какво от себе си вложих вчера. Усилията да дам, да рискувам, да разбера. Да потисна всички естествени инстинкти.
Той. И мъжките му чудатости. Вече не съм мила. Цупят се, ако не им дадеш, мразят те, ако им дадеш. Интелигентните мъже би трябвало да се презират, за това, че са такива. За нелогичността си.
Вкиснати мъже и наранени жени.
Разбира се, аз разкрих тайната му. Яд го е заради това.
Мислих много, много.
Би трябвало винаги да е знаел, че не може да направи нищо с мен. И въпреки това тези приказки, че ме обича. Това трябва да означава нещо.
Ето какво, според мен. От мен той не може да получи никакво нормално удоволствие. Неговото удоволствие е да ме държи затворена. И да си мисли за всички останали мъже, колко биха му завиждали, ако знаеха. Да ме има.
Така че, да се държа мило с него е нелепо. Искам да стана толкова неприятна, че да не изпитва никакво удоволствие от това, че ме има. Отново ще престана да се храня. Няма да имам абсолютно нищо общо с него.
Странни мисли.
Че за първи път в живота си съм направила нещо оригинално. Нещо, което едва ли някой друг би направил. Когато бяхме голи, аз напрегнах всичките си сили. Разбрах какво значи да напрегнеш всичките си сили.