— Сал — прошепна тя. — Знам кой е той. Работи в кафенето.
— Защо ще те следи?
— Не знам — Нийв се втренчи в Сал. — Освен ако Майлс не е бил прав през цялото време. Възможно ли е Ники Сепети да е желаел смъртта ми?
Сал отвори външната врата. Чуваха виенето на асансьора, който слизаше надолу.
— Нийв — рече той, — имаш ли смелост да опитаме нещо?
Като не знаеше какво да очаква, Нийв кимна.
— Ще оставя вратата отворена. Ние с теб можем да си говорим. Ако някой те следи, по-добре е да не се изплаши.
— Искаш да застана някъде, където може да ме види?
— Как не. Застани зад манекена. Аз ще застана зад вратата. Ако някой влезе, мога да скоча върху него. Важното е да го хванем и да разберем кой го изпраща.
Втренчиха се в индикатора на етажите. Асансьорът беше на партера. Започна да се качва.
Сал се втурна в кабинета си, отвори чекмеджето на бюрото си, извади пистолет и бързо се върна при нея.
— Имам разрешително, откакто ме обраха преди години — прошепна той. — Нийв, скрий се зад онзи манекен.
Нийв се подчини като насън. Лампите в изложбената зала бяха приглушени, но въпреки това тя забеляза, че манекените бяха облечени в новата линия на Сал. Тъмни есенни цветове, боровинково червено и тъмносиньо, тъмнокафяво и среднощно черно. Джобовете, шалчетата и коланите, украсени в ярките цветове на колекцията „Пасифик рийф“. Коралово, червено, златисто, воднистосиньо, смарагдовозелено, сребристо и синьо се комбинираха в микроскопична версия на деликатните мотиви, които Сал беше екипирал в „Аквариума“ преди толкова време. Аксесоари и акценти — запазена марка на великия му класически дизайн.
Погледна шала, който докосваше лицето й. Този мотив. Скиците. Мамо, мен ли рисуваш? Мамо, не съм облечена с това… О, bambola mia, това е само идея за нещо, което може да бъде толкова красиво…
Скиците — скиците на Рената, нарисувани три месеца, преди да умре, година преди Антони де ла Салва да зашемети света на модата с „Пасифик рийф луук“. Едва миналата седмица Сал се беше опитал да унищожи книгата заради една от тези скици.
— Нийв, кажи ми нещо — шепотът на Сал прониза стаята — една настоятелна команда.
Вратата беше открехната. Нийв чу асансьора да спира в коридора отвън.
— Мислех си — каза тя, опитвайки се гласът й да прозвучи нормално. — Много ми харесва начинът, по който си включил „Пасифик рийф луук“ в есенната си колекция.
Вратата на асансьора се отвори. Чуха се леки стъпки в коридора.
Гласът на Сал прозвуча сърдечно.
— Пуснах всички да си тръгнат по-рано. Счупиха си краката да се приготвят за ревюто. Мисля, че това е най-добрата ми колекция от години насам. — С окуражителна усмивка в нейна посока той пристъпи зад леко отворената врата. Приглушените светлини очертаха танцуващата му сянка върху далечната стена на залата, стената, изрисувана с мотивите на „Пасифик рийф“.
Нийв се втренчи в стената и докосна шала на манекена. Опита се да отговори, но думите не пожелаха да излязат.
Вратата бавно се отвори. Тя видя силуета на ръка, дулото на пистолет. Дени влезе предпазливо в стаята и очите му зашариха, търсейки ги. Докато Нийв гледаше, Сал пристъпи безшумно иззад вратата. Вдигна пистолета.
— Дени — каза тихо той.
Когато Дени се завъртя рязко, Сал стреля. Куршумът мина през челото му. Дени изпусна пистолета и падна на пода без никакъв звук.
Вцепенена от ужас, Нийв видя как Сал измъкна от джоба си кърпа, наведе се и взе с нея пистолета на Дени.
— Ти го застреля — прошепна Нийв. — Застреля го хладнокръвно. Не беше необходимо да го правиш! Не му даде никакъв шанс.
— Щеше да те убие — Сал пусна собствения си пистолет на бюрото на рецепцията. — Просто те защитавах — тръгна към нея с пистолета на Дени в ръката си.
— Ти знаеше, че той идва — каза Нийв. — Знаеше името му. Ти си планирал това.
Топлата, весела маска, която бе постоянно на лицето на Сал, беше изчезнала. Бузите му бяха подпухнали и влажни от пот. Очите, които сякаш винаги блещукаха, бяха свити като цепки и изчезваха в месестото му лице. Ръката му, все още изгорена и червена, вдигна пистолета и го насочи към нея. Капчици от кръвта на Дени блестяха върху лъскавия плат на сакото му. На килима уголемяваща се локва кръв ограждаше краката му.
— Разбира се — каза той. — Говори се, че Стюбър е поръчал убийството ти. Онова, което никой не знае, е, че аз съм този, който пусна слуха, и аз съм човекът, направил поръчката. Ще кажа на Майлс, че съм успял да хвана убиеца ти, но прекалено късно, за да те спася. Не се безпокой, Нийв, ще утеша Майлс. Бива ме в тази работа.