— Косата ти има чудесен червен оттенък. Мисля, че майка ми би я нарекла ягодово руса. Дали щеше да е правилно?
Кити се усмихна.
— Някога. Сега природата получава малко помощ.
— В твоя случай природата няма нужда от никаква помощ — Майлс изведнъж се почувства неспособен да се изразява. Как благодареше човек на жена за това, че беше спасила живота на дъщеря му? Ако Кити не беше свързала скицата с „Пасифик рийф луук“, нямаше да стигне при Нийв навреме. Майлс си спомни как го бяха прегърнали Нийв, Кити и Джек, след като полицаите изведоха Сал. Беше изхлипал:
— Не слушах Рената. Никога не я слушах. И заради това тя отиде при него и умря.
— Отишла е при него, за да получи мнението на експерт — беше казала твърдо Кити. — Бъди достатъчно честен да си признаеш, че не би могъл да й го предложиш.
Как можеш да кажеш на жена, че заради нейното присъствие цялата онази огромна омраза и вина, които си усещал през всичките тези години в миналото, са изчезнали, и че вместо да се чувстваш празен и опустошен, се чувстваш силен и имаш желание да живееш истински до края на дните си? Нямаше такъв начин.
Майлс осъзна, че все още държи бутилката вино. Огледа се за чашата й.
— Не съм сигурна къде е — каза му Кити. — Предполагам, че съм я оставила някъде.
Имаше начин да й го каже. Майлс нарочно напълни собствената си чаша до ръба и я подаде на Кити.
— Вземи моята.
Нийв и Джек стояха до прозореца и гледаха към река Хъдзън, към магистралата и очертанията на блоковете и ресторантите, извисяващи се по крайбрежието на Ню Джърси.
— Защо отиде в офиса на Сал? — попита тихо Нийв.
— Бележките на Етел за Сал бяха придружени с коментар за „Пасифик рийф луук“. Имаше цяла купчина реклами от списания с тези дрехи и до тях беше направила скица. Скицата ми напомни за нещо и осъзнах, че съм виждал същата в готварската книга на майка ти.
— И разбра?
— Спомних си, че ти ми каза как Сал създал тази колекция след смъртта на майка ти. Бележките на Етел показваха, че Сал твърдял, че бил получил вдъхновението за „Пасифик рийф луук“ в „Аквариума“ в Чикаго. Това просто не беше възможно. Всичко си застана на мястото, когато го осъзнах. После, когато знаех, че си при него, едва не полудях.
Преди толкова много години десетгодишната Рената, забързана към къщи между двете стрелящи армии, подчинявайки се на „усещане“, беше влязла в една църква и беше спасила ранения американски войник. Нийв усети ръката на Джек да я прегръща през кръста. Движението не беше неуверено, а сигурно и настоятелно.
— Нийв?
През всичките тези години тя беше повтаряла на Майлс, че когато то се случи, тя щеше да разбере.
Докато Джек й привличаше към себе си, тя осъзна, че този момент най-сетне беше настъпил.