Колкото повече наближаваше времето, по което Рут трябваше да се върне, толкова повече се разтреперваха ръцете му. Дали щеше да забележи някаква промяна в него?
Тя се прибра в пет и петнадесет.
— Движението беше ужасно — обяви с раздразнение.
— Даде ли им потвърдения чек и обясни ли за предишния? — попита той, опитвайки се да игнорира тона й. А той сякаш искаше да му каже: „Дай да изясним този въпрос“.
— Разбира се, че го направих. И нека ти кажа, че касиерът беше шокиран, когато разбра, че Етел Лемстън прибира от теб издръжка през всичките тези години. Преди около шест месеца Етел е посетила колежа и е пледирала за това жените да получават еднакви възнаграждения с мъжете — Рут прие чашата вино, която той й подаде, и отпи голяма глътка.
Шокиран, осъзна, че някъде през годините Рут бе придобила навика на Етел да облизва устните си, след като завърши някое сърдито изречение. Дали наистина хората се женеха все за същия човек? От тази мисъл му се прииска да избухне в истеричен смях.
— Е, да чуем. Видя ли се с нея? — сопна се Рут.
Сиймъс изпита ужасна умора. Споменът за финалната сцена.
— Да, видях се с нея.
— И…
Той внимателно подбра думите си.
— Ти беше права. Тя не иска да се разчуе, че взима издръжка от мен през всичките тези години. Ще ме освободи от задължението.
Рут остави чашата и лицето й се промени.
— Не мога да повярвам. Как я накара да го направи?
Подигравателният, ироничен смях на Етел при заплахите и молбите му. Вълната примитивен гняв, преминала през него, ужасът в очите й… Последната заплаха… О, Боже…
— Сега, когато Етел купува скъпоценните си дрехи от Нийв Кърни и се тъпче със скъпа храна, не ти ще плащаш — триумфалният смях на Рут отекна в тъпанчетата му, докато думите й проникваха в съзнанието му.
Сиймъс остави чашата си.
— Какво те кара да говориш така? — попита тихо жена си.
В събота сутринта снегът спря и улиците бяха горе-долу проходими. Нийв занесе всички дрехи на Етел обратно в магазина.
Бети се втурна да й помогне.
— Не ми казвай, тя не хареса нищо, нали?
— Откъде да знам — отвърна Нийв. — В апартамента нямаше и помен от нея. Кълна се в Бога, Бети, като си помисля колко бързахме, ми се иска да я обеся с конците.
Беше тежък ден. Бяха пуснали в „Таймс“ малка реклама на щампованите рокли и на шлиферите и откликът бе повече от добър. Очите на Нийв блестяха, докато гледаше как продавачките пишат касови бележки за огромни суми. Още веднъж благослови Сал, че я беше подпомогнал преди шест години.
В два часа Юджиния, негърката, която преди беше манекенка, сега бе дясна ръка на Нийв, й напомни, че не е обядвала.
— Имам малко кисело мляко в хладилника — предложи й тя.
Нийв току-що бе приключила с една от личните си клиентки, помагайки й да избере рокля за сватбата на дъщеря си за четири хиляди долара.
— Знаеш, че мразя киселото мляко. Поръчай, моля те, сандвич със салата и риба тон и диетична кола.
След десет минути, когато донесоха поръчката в кабинета й, тя осъзна, че умира от глад.
— Най-хубавият сандвич със салата и риба тон в Ню Йорк, Дени — каза тя на доставчика.
— Щом казвате, мис Кърни — бледото му лице се изкриви в подмазваческа усмивка.
Докато обядваше бързо, Нийв набра номера на Етел. Тя отново не отговори. През целия следобед телефонистката непрекъснато се опитваше да се свърже с нея. В края на деня Нийв каза на Бети:
— Отново ще занеса тези неща вкъщи. Със сигурност не желая да си губя неделята, като идвам тук, защото Етел изведнъж е решила, че трябва да хваща самолет и иска да получи нещата си за броени минути.
— Като я познавам, ще накара самолета да отиде специално до вратата, ако има вероятност да го изпусне — сопна се Бети.
И двете се засмяха, но после Бети добави тихо:
— Нали знаеш, че понякога човек има странни усещания, Нийв. Кълна се, че в момента се чувствам точно така. Колкото и труден човек да е Етел, никога преди не е правила такива номера.
В събота вечерта Нийв и Майлс отидоха в Метрополитън да чуят Павароти.
— Би трябвало да си с гадже — смъмри я Майлс, когато сервитьорът в „Джинджър мен“ им подаде менюто след представлението.