Това бе дълга реч за Чарли. Отпи още една глътка от бирата си.
Дени започна да се чувства неспокоен.
— Коя?
— Нийв Кърни.
Дени бутна плика към Чарли, сякаш в него имаше заредена бомба.
— Дъщерята на полицейския комисар? Да не си луд?
— Дъщерята на бившия полицейски комисар.
Дени усещаше потта до веждите си.
— Кърни бе на тази служба шестнадесет години. Няма ченге в града, което да не е готово да рискува живота си за него. Когато жена му умря, подгониха всеки, който е откраднал дори една ябълка. Няма начин.
Изражението на Големия Чарли се промени едва забележимо, но гласът му остана все така гърлен и монотонен.
— Дени, казах ти, че никога не забравям. Спомняш ли си всичките нощи в Атика, през които ми разправяше за престъпленията, които са ти се разминали, и как си ги осъществил. Просто трябва да се обадя анонимно на ченгетата и няма да ти се налага да доставяш сандвичи. Не ме карай да съдействам за залавянето на престъпници, Дени.
Дени се замисли и като си спомни, изпсува собствената си голяма уста. Отново попипа плика и си спомни за Нийв Кърни. Вече почти година доставяше поръчките в магазина й. Отначало момичето от рецепцията му казваше да остави пакета при нея, но сега той отиваше направо в кабинета й. Дори когато говореше по телефона, тя му махваше и се усмихваше — с искрена усмивка, а не като повечето от клиентите му, които му кимваха снобски със свити устни. Тя винаги му казваше колко страхотно вкусно е всичко.
А и със сигурност бе готина мацка.
Дени се отърси от обзелата го за миг сантименталност. Трябваше да свърши работата. Чарли не би го предал на ченгетата. И двамата бяха наясно. Това, че знаеше за поръчките, го правеше опасен. Да откаже, означаваше никога да не стигне обратно до моста „Джордж Вашингтон“.
Мушна парите в джоба си.
— Така е по-добре — рече Чарли. — Какво е работното ти време в деликатесния магазин?
— От девет до шест. Понеделниците почивам.
— Тя тръгва за работа между осем и половина и девет. Завърти се около блока й. Магазина затваря в шест и половина. Запомни — не бързай. Не бива да си личи, че е умишлено убийство!
Големия Чарли запали мотора, за да се върне в Ню Йорк. Отново изпадна в обичайното си мълчание, нарушавано само от тежкото му дишане. Дени бе нападнат от непреодолимо любопитство. Когато Чарли сви от „Уест Сайд хайуей“ и потегли по Петдесет и седма улица, Дени попита:
— Чарли, имаш ли някаква представа кой е поръчал убийството? Тя не ми прилича на човек, който ще започне да пречи на някого. Сепети е на свобода. Струва ми се, че помни като слон.
Усети стрелналия го сърдит поглед. Гърленият глас сега бе ясен и думите падаха като камъни.
— Ставаш нехаен, Дени. Не знам кой иска да я премахне. Човекът, който се свърза с мен, не знае. Човекът, който се е свързал с него, не знае. Така стават тия неща и въпроси не се задават. Ти си дребен и умствено ограничен нехранимайко, Дени, и някои неща не ти влизат в работата. Сега изчезвай.
Колата спря рязко на ъгъла на Осмо авеню и Петдесет и седма улица.
Дени отвори неуверено вратата.
— Чарли, съжалявам — рече той. — Беше просто…
Вятърът свистеше в колата.
— Само си затвори устата и се погрижи работата да бъде свършена както трябва.
Миг по-късно Дени гледаше втренчено задницата на шевролета на Чарли, който изчезваше надолу по Петдесет и седма улица. Тръгна към Кълъмбъс съркъл и спря до една будка за хотдог и кока-кола. Когато свърши, изтри устата си с опакото на ръката. Нервите му започваха да се успокояват. Пръстите му погалиха издутия плик във вътрешния джоб на сакото му.
— Не е зле да започна да си изкарвам платеното — измърмори на себе си и се насочи по Бродуей към Седемдесет и четвърта улица и Уест енд авеню.
Когато стигна до Шваб хауз, той се разходи безгрижно около сградата и забеляза входа откъм Ривърсайд драйв. Едва ли би го използвала. Онзи откъм Уест енд авеню бе далеч по-удобен.
Доволен, той пресече улицата и се облегна на сградата точно срещу Шваб хауз. Реши, че наблюдателният пункт е страхотен. Вратата близо до него се отвори и оттам излезе група от живеещите в сградата. Не желаеше да го видят, така че продължи нехайно, мислейки си, че пиянският му костюм ще му помогне да остане незабележим, докато следи Нийв Кърни.