— Проверявах книгите и се оказа, че копелето е бъркало в касата. Имам нужда от теб.
Дени изпсува тихо. Но щеше да е глупаво да откаже.
— Ще дойда — каза мрачно. Докато затваряше телефона, си помисли за Нийв Кърни, за усмивката, която му бе отправила предишния ден, докато й доставяше обяда, за начина, по който смолисточерната й коса обрамчваше лицето й и за това как гърдите й изпълваха префърцунения пуловер, с който бе облечена. Големия Чарли каза, че ходела на Седмо авеню в понеделник следобед. Това означаваше, че няма смисъл да се опитва да я проследи след работа. Толкова по-добре. Бе се уговорил да излезе вечерта с една сервитьорка от бара от другата страна на улицата и не искаше да проваля плановете си.
Докато се обръщаше, за да се върне по тъмния, смърдящ на урина коридор в стаята си, си помисли: „Няма да бъдеш новата понеделнишка рожба, Кърни.“
„Рожбата“ имаше хубаво лице. Но не и след няколко седмици в гробището.
Обикновено Нийв прекарваше в понеделник следобедите на Седмо авеню. Тя обичаше ексцентричния хаос на Гармънт Дистрикт14, претъпканите тротоари, камионите за доставки, паркирани в две редици по тесните улици, пъргавите доставчици, прекарващи закачалките с дрехи през трафика, чувството, че всички препускат, че няма време за губене.
Бе започнала да идва тук с Рената, когато бе горе-долу осемгодишна. Въпреки развеселените протести на Майлс, Рената се хвана на работа на половин ден в един магазин за дрехи на Седемдесет и втора улица, само на две пресечки от апартамента им. Не след дълго възрастната собственичка на магазина я натовари със задачата да купува дрехите за магазина. Нийв все още виждаше как Рената клати отрицателно глава, докато някой прекалено настойчив дизайнер се опитва да промени мнението й относно някоя дреха.
— Когато жената седне с тази дреха, тя ще се вдигне на гърба й — казваше Рената. Развълнуваше ли се, италианският й акцент започваше да се долавя. — Жената трябва да се облече, да се погледне в огледалото, за да се увери, че няма бримка на чорапите си и че подгъвът й не виси, и после трябва да забрави какво е облякла. Дрехите трябва да й прилягат като втора кожа — Рената бе произнесла „коожа“.
Но също така имаше и набито око за нови дизайнери. Нийв все още пазеше брошката, която един от тях бе подарил на Рената, защото тя бе първата, представила колекцията му.
— Майка ти, тя ми даде първия тласък — напомняше на Нийв Джейкъб Голд. — Красива жена, а и разбираше от мода. Също като теб — това бе най-големият му комплимент.
Днес, докато се отправяше от Седмо авеню към западната част на започващите с тридесет улици, Нийв осъзна, че е леко разтревожена. Усещаше някъде в душата си пулсираща болка, сякаш я болеше зъб. Помисли си: „Още малко и ще се превърна в една от ония суеверни ирландки, които вечно имат «предчувствия» за наближаваща беда“.
В „Артлис спорт суеър“ поръча ленени блейзери с подходящи бермуди.
— Харесват ми пастелните тонове — измърмори тя, — но трябва да се съчетаят с нещо ярко.
— Предлагаме тази блуза — продавачът с бележник за поръчки в ръка посочи една закачалка с бледи найлонови блузи с бели копчета.
— Да. Те са като за училищно сако — Нийв се разходи из складовете, после забеляза една шарена копринена тениска. — Това имах предвид. — Взе няколко тениски в различни цветове и ги занесе при костюмите. — Тази с прасковения костюм, тази — с бледоморавия. Сега вече всичко е наред.
При Виктор Коста избра романтични шифонени рокли с остри деколтета, които сякаш плаваха върху закачалките. И в ума й отново изникна Рената. Рената, облечена с черна кадифена рокля на Виктор Коста, за да отиде на новогодишното парти с Майлс. Около врата си бе сложила подаръка си за Коледа — перлена огърлица, в която имаше и няколко диаманта.
— Приличаш на принцеса, мамо — каза й Нийв. Този миг бе запечатан в съзнанието й. Толкова бе горда с тях. Майлс, изправен и елегантен с преждевременно побелялата си коса. Рената — толкова фина, с вдигната на кок катраненочерна коса.
Следващата Нова година много малко хора дойдоха в апартамента им. Отец Девин Стентън, който сега беше епископ, и чичо Сал, който все още се бореше да се наложи като дизайнер. Хърб Шварц, заместникът на Майлс, и жена му. Рената бе мъртва от седем седмици.
Нийв осъзна, че продавачът чака търпеливо до нея.
— Разсеях се — извини се тя. — А не е време за такива неща, нали?