Даде поръчката си, мина бързо през следващите три модни къщи в списъка си и после, когато започна да се смрачава, се отправи за обичайното си посещение при чичо Сал.
Сега из целия Гармънт Дистрикт имаше експозиции на Антони де ла Салва. Колекцията му от спортно облекло беше на Западна тридесет и седма улица. Основната му колекция — на Шесто авеню. Но Нийв знаеше, че ще го намери в главния му офис на Западна тридесет и шеста улица. Бе започнал там в две малки, забутани стаички. Сега заемаше три разкошно мебелирани етажа — Антони де ла Салва, Салваторе Еспозито от Бронкс, бе дизайнер от ранга на Бил Блас, Калвин Клайн и Оскар де ла Рента.
За ужас на Нийв, докато пресичаше Тридесет и седма улица, се изправи лице в лице с Гордън Стюбър. Елегантно облечен в светлокафяво кашмирено сако върху шотландски пуловер в кафяво и бежово, тъмнокафяв панталон и мокасини „Гучи“, с блестящата си къдрава кестенява коса, тесните, хубави черти на лицето, широките си рамене и тясната талия, Гордън Стюбър лесно би могъл да направи успешна кариера като манекен. Вместо това, в началото на четиридесетте си години, той бе хитър бизнесмен с невероятна способност да наема непознати млади дизайнери и да ги експлоатира, докато не могат да си позволят да го напуснат.
Благодарение на тях колекцията му от дамски рокли и костюми бе вълнуваща и провокираща. Той печели добре и без да мами незаконните работници, помисли си Нийв, докато го гледаше студено. Изглежда, както бе намекнал Сал, той имаше неприятности с данъчните власти! Хубаво!
Разминаха се, без да си проговорят, но на Нийв й се стори, че цялото му същество излъчва гняв. Помисли си, че бе чувала за това, че хората са обградени с аура. Не ми се ще да зная какъв е цветът на неговата в момента, помисли си тя, докато влизаше забързано в кабинета на Сал.
Когато момичето на рецепцията забеляза Нийв, моментално позвъни в кабинета. Миг по-късно Антони де ла Салва, чичо Сал, излезе бързо през вратата. Пълничкото му лице излъчваше радост. Втурна се да я прегърне.
Нийв се усмихна, като видя облеклото му. Той самият бе най-добрата реклама за пролетната си колекция мъжко облекло. Неговата версия на костюм в стил сафари бе нещо средно между екипа на парашутист и празничните дрехи на Джънгъл Джим.
— Много ми харесва. Другия месец ще залее Ийст Хамптън — каза тя одобрително и го целуна.
— Вече го е заляло, скъпа. Дори в Йова сити е последният вик на модата. Това малко ме плаши. Сигурно губя почва. Ела. Да се махаме оттук. — По пътя към кабинета си той спря да поздрави клиенти от друг град. — Обслужват ли ви? Сюзън добре ли се грижи за вас? Чудесно. Сюзън, покажи им неофициалното облекло. Ще се продава страхотно, обещавам ви.
— Чичо Сал, искаш ли да се погрижиш за тези хора? — попита Нийв, докато минаваха през склада.
— Съвсем не. Ще изгубят два часа на Сюзън и ще се свърши с това, че ще купят три-четири от най-евтините неща в магазина — с въздишка на облекчение той затвори вратата на частния си кабинет. — Беше откачен ден. Откъде взимат всички толкова пари? Отново повиших цените. Ужасяващи са, а хората се избиват да дават спешни поръчки.
Усмивката му бе блажена. През последните години кръглото му лице бе станало пухкаво и сега очите му се смръщиха, докато се изгубиха под тежките клепачи. Сал, Майлс и епископът бяха израснали в един и същи район на Бронкс, бяха играли заедно, бяха посещавали заедно гимназията „Христофор Колумб“. Трудно можеше да се повярва, че и той беше на шестдесет и осем години.
На бюрото му имаше купчина мостри.
— Можеш ли да проумееш това? Имаме поръчка да направим интериора на последния модел „Мерцедес“ за тригодишните. Когато аз бях на три години, имах купен на старо червен фургон. Едно от колелата му непрекъснато падаше. Всеки път, щом това станеше, баща ми ме пердашеше, че не се грижа както трябва за хубавите си играчки.
Нийв усети, че духът й се повдига.
— Чичо Сал, кълна се, че ми се иска да те записвам на касета. Мога да натрупам цяло състояние, като те изнудвам.
— Прекалено добро сърце имаш. Седни. Изпий едно кафе. Прясно е, уверявам те.
— Знам, че си зает, чичо Сал. Само пет минутки — Нийв разкопча сакото си.
— Би ли престанала с това „чичо“? Ставам прекалено стар, за да се отнасят към мен с уважение — Сал я огледа критично. — Изглеждаш добре, както винаги. Как върви бизнесът?
— Страхотно.
— Как е Майлс? Разбрах, че са освободили Ники Сепети в петък. Предполагам, че това го притеснява до смърт.