— Около три. Не съм вдигал телефона. Етел мрази някой да го вдига, когато тя не е тук.
— Вярно е — подкрепи го Тсе-Тсе. За миг забрави шведския си акцент, после той отново се появи. — Да, да, вярно е.
Дъглас Браун сложи вратовръзката около врата си.
— Трябва да отивам на работа. Просто оставете дрехите на Етел, мис Кърни — обърна се към Тсе-Тсе: — И ако намерите някакъв начин да почистите този дом, също ще е добре. Аз ще прибера нещата си на едно място, в случай че Етел реши да ни удостои с присъствието си.
Сега по всичко си личеше, че той бърза да се измъкне. Обърна се и тръгна към спалнята.
— Само минутка — рече Нийв. Изчака го да спре и да погледне през рамо. — Казахте, че сте дошъл около три в петък следобед. Значи трябва да сте бил тук, когато се опитвах да оставя тези дрехи. Имате ли нещо против да ми обясните защо не искахте да отворите вратата онази вечер? Можеше да е Етел и да е забравила ключа си. Нали?
— В колко часа дойдохте?
— Около седем.
— Излязох да хапна нещо. Съжалявам — той изчезна в спалнята и затвори вратата.
Нийв и Тсе-Тсе се спогледаха. Тсе-Тсе вдигна рамене.
— По-добре да се захващам за работа — гласът й беше напевен. — Мили Боже, можеш да почистиш Стокхолм по-бързо от този апартамент с всичкия боклук наоколо — тя изостави акцента си. — Нали не мислиш, че нещо се е случило с Етел?
— Мислех си да помоля Майлс да провери рапортите за злополуки — отвърна Нийв. — Макар че трябва да призная, че любящият племенник не изглежда полудял от безпокойство. Когато излезе, ще закача нещата в гардероба на Етел.
Миг след това Дъглас Браун се появи от спалнята. Облечен в тъмносин костюм, с преметнат през ръката му шлифер и сресана вълниста коса, той беше мрачно привлекателен. Изглеждаше неприятно учуден, че Нийв още е там.
— Мислех, че сте много заета — каза й той. — Да не би да смятате да помогнете при почистването?
Устните на Нийв се свиха мрачно.
— Смятам да закача дрехите в гардероба на леля ви, така че да може да ги намери, когато й потрябват, а после възнамерявам да си тръгна — хвърли му визитната си картичка. — Ще ми се обадите, ако получите вести от нея. За разлика от вас, аз започвам да се безпокоя.
Дъглас Браун погледна визитната картичка и я мушна в джоба си.
— Не виждам защо. През двете години, откакто живея в Ню Йорк, тя ми е играла номера с изчезването поне три пъти и обикновено ми е връзвала тенекия в някой ресторант или пък тук. Започвам да си мисля, че определено й хлопа дъската.
— Възнамерявате да останете тук, докато тя се върне, така ли?
— Мисля, че това не ви влиза в работата, мис Кърни, но вероятно да.
— Имате ли визитна картичка с телефона, на който мога да ви открия през работно време? — Нийв усети как се вбесява.
— За съжаление, в „Космик ойл билдинг“ не правят визитни картички за служителите на рецепцията. Виждате ли, като скъпата си леля, и аз съм писател. За съжаление обаче, за разлика от нея, все още не съм открит от издателския свят, така че си изкарвам прехраната, като седя зад едно бюро във фоайето на „Космик“ и потвърждавам срещите на посетителите. Не е работа за духовен гигант, но и Хърман Мелвил17 е работил като чиновник на Елис Айлънд18, струва ми се.
— Да не се смятате за Хърман Мелвил? — Нийв не се опита да прикрие сарказма в гласа си.
— Не. Пиша друг тип книги. Последната се казва „Духовният живот на Хю Хефнер“. Досега никой редактор не е проумял закачката в нея.
И той излезе. Нийв и Тсе-Тсе се спогледаха.
— Ама че влечуго — отбеляза Тсе-Тсе. — И като си помислиш, че е единственият роднина на бедната Етел.
Нийв разрови паметта си.
— Не си спомням някога да ми го е споменавала.
— Преди две седмици, докато бях тук, тя говореше с него по телефона и бе истински разтревожена. Етел разпръсква пари из апартамента и смяташе, че известна част от тях липсва. Тя практически го обвини, че ги е откраднал.
Прашният, разхвърлян апартамент изведнъж предизвика у Нийв усещането за клаустрофобия. Искаше да се махне от тук.
— Ще прибера тези дрехи.
Ако първата нощ Дъглас Браун бе спал на дивана, очевидно след това използваше спалнята на Етел. На нощното шкафче имаше пълен с фасове пепелник. Етел не пушеше. Старинните бели мебели бяха, както и всичко останало в апартамента, скъпи, но неподдържани. На тоалетката бяха разхвърляни парфюми, загубила блясъка си сребърна четка, гребен и комплект огледала. Етел бе закачила бележки по голямото огледало със златна рамка. Върху тапицирания с розова дамаска диван бяха оставени няколко мъжки костюма, спортни якета и панталони. На пода под дивана беше пъхнат мъжки куфар.