— Дори той няма смелостта да се докосва до гардероба на Етел — отбеляза Нийв. Задната стена на доста просторната спалня бе покрита от хубав, направен по поръчка гардероб. Преди четири години, когато Етел за първи път помоли Нийв да прегледа гардероба й, тя й каза, че никак не е чудно, че не може да съчетава тоалетите си. Имаше нужда от повече пространство. След три седмици Етел я покани отново. Отведе я в спалнята и гордо й показа новата си придобивка: направения по поръчка гардероб, който й струваше десет хиляди долара. В него имаше къси секции за блузите, и дълги — за вечерните рокли. Имаше различни отделения, така че костюмите висяха наедно място, палтата — на друго, а дневните тоалети — на трето. Имаше рафтове за пуловери и чанти, за обувки, както и място за бижута с оформени като клони на дърво медни орнаменти, за да окачват колиетата и гривните. Две подобни на истински пластмасови ръце бяха вдигнати като за молитва с разперени пръсти.
Етел ги посочи:
— Не изглеждат ли така, сякаш могат да те удушат? — попита весело. — За пръстени са. Като казах на момчето от работилницата, че държа всичко в надписани кутии, той отвърна, че е по-добре да монтират ръцете. Някой ден съм щяла да съжалявам, ако не ги взема, така ми каза.
В пълен контраст с останала част от апартамента гардеробът беше изрядно подреден. Дрехите бяха внимателно окачени на атлазените закачалки. Циповете бяха вдигнати догоре. Саката бяха закопчани.
— Откакто ти започна да я обличаш, хората не спират да коментират дрехите на Етел — отбеляза Тсе-Тсе. — На нея това страшно й харесва. — Етел беше залепила на вътрешните страни на вратите списъците, които Нийв й беше дала за това кои аксесоари с кои тоалети да носи.
— Миналия месец заедно с Етел разгледахме всичко — измърмори Нийв. — Направихме място за новите дрехи — сложи тоалетите на леглото и започна да маха найлоновите им пликове. — Е, ще свърша точно онова, което бих направила и ако тя стоеше до мен. Ще прибера всичко на място и ще залепя инструкциите.
Докато сортираше и закачваше новите дрехи, тя огледа съдържанието на гардероба. Самуреното палто на Етел. Якето й от белка. Червеното кашмирено палто. Палтото от импрегниран плат. Пелерината на „рибена кост“. Бялата наметка с астраганена яка. Коженото манто с колан. После идваха костюмите. На „Дона Каран“, на „Бийнъс“, велуреният… Нийв спря. Закачалките с двата нови костюма все още бяха в ръцете й.
— Чакай малко — рече тя. Хвърли поглед на горния рафт. Знаеше, че комплектът куфари марка „Вуитън“ на Етел се състоеше от четири части с имитиращи гоблен мотиви: голям куфар за дрехи със закопчаващи се с цип джобове, голяма чанта на колелца, голям и среден куфар. Куфарът за дрехи, чантата на колелцата и единият от другите куфари липсваха.
— Добрата стара Етел — каза Нийв, докато окачваше новите дрехи в гардероба. — Тя наистина е заминала. Онзи бежов тоалет с яката от норка го няма. — Започна да преглежда рафтовете. Белият вълнен костюм, зеленият плетен, този в черно и бяло. — Е, това си е, просто си е събрала багажа и е заминала. Кълна се, че бих я удушила със собствените си ръце — отметна косата си от челото. — Виж — каза тя и посочи списъка на вратата, а после и празните места по лавиците. — Взела е всичко, за да изглежда добре. Предполагам, е решила, че времето е толкова гадно, та не й трябват леките пролетни дрехи. Е, където и да се намира, надявам се да стане поне тридесет градуса. Che noiosa spera che muore di caldo…
— Спокойно, Нийв — рече Тсе-Тсе. — Започнеш ли да плямпаш на италиански, значи побесняваш.
Нийв вдигна рамене.
— Да върви по дяволите. Ще изпратя сметката на счетоводителя й. Неговата глава поне е на мястото си. Не забравя да плаща навреме — погледна Тсе-Тсе. — Ами ти? Разчиташ ли да ти се плати днес?
Тсе-Тсе поклати глава.
— Миналия път ми плати в аванс. Всичко е наред.
В магазина Нийв разказа на Бети какво се беше случило.
Трябва да й прихванеш парите за такси и обслужването — каза Бети. — Тая жена прекалява.
По обяд, когато разговаря с Майлс, Нийв му каза какво бе станало.
— А аз се готвех да те накарам да провериш злополуките — рече.
— Слушай, ако някой влак види тази жена на пътя си, ще изскочи от релсите си, за да я избегне — отвърна Майлс.