Тя взе снимката и я разгледа внимателно.
— Би трябвало да са мои — рече, докато му я подаваше обратно.
Сега стомахът му се сви от страх. Плащането на издръжката трябваше да стане на пети. Утре. Щеше ли да се осмели да не напише чека?
Беше седем и половина. Рут вече беше станала. Чуваше плискането на душа. Надигна се от леглото и отиде в стаята, която бе едновременно кабинет и офис. Вече беше ослепително светло от лъчите на сутрешното слънце. Седна върху бюрото с извития сгъваем капак, което беше в семейството му от три поколения насам. Рут го ненавиждаше. Тя искаше да замени старите тежки мебели с модерни в светли, въздушни цветове.
— През всичките тези години не съм купила нищо повече от нов стол — обичаше да му напомня тя. — Остави на Етел хубавите мебели, когато се разделихте, а аз трябва да живея с боклуците на майка ти. Единствените нови мебели, които съм имала, са люлките и леглата на момичетата, и то не точно такива, каквито исках.
Сиймъс отложи агонията на решението за, чека на Етел, заемайки се с написването на някои други. За газта и електричеството, за наема и телефона. Бяха се отказали от кабелната телевизия преди шест месеца. Така спестяваха по двадесет и два долара на месец.
Чу от кухнята как Рут слага кафеварката на котлона. След няколко минути тя влезе в кабинета, носейки на малък поднос портокалов сок и чаша димящо горещо кафе. Усмихваше се и за миг му напомни за спокойната хубава жена, за която се беше оженил три месеца след развода си. Рут не си падаше по жестовете на привързаност, но когато сложи подноса на бюрото, се наведе и го целуна по темето.
— Като те гледам да пишеш чековете за месечните плащания, наистина го осъзнавам — рече тя. — Повече никакви пари за Етел. О, Господи, Сиймъс, накрая ще можем да си поемем въздух. Хайде довечера да празнуваме. Намери някой да те замести. Не сме излизали да вечеряме навън от месеци.
Сиймъс усети как мускулите на стомаха му се свиват. От силната миризма на кафе изведнъж му се догади.
— Скъпа, само се надявам да не си промени решението — запъна се той. — Искам да кажа, че нямам нищо черно на бяло. Не мислиш ли, че би трябвало просто да й изпратя чека, както обикновено, и да чакам да ми го върне? Наистина смятам, че така би било най-добре. Защото тогава ще имаме нещо законно, искам да кажа — доказателство, че е казала да спра плащанията.
Гласът му секна, когато силна плесница опари лявата му буза. Вдигна поглед и се смръщи при вида на убийствения гняв, изписан на лицето на Рут. Бе видял същото изражение на друго лице само преди няколко дни.
После по бузите на Рут избиха яркочервени петна и от очите й рукнаха измъчени сълзи.
— Сиймъс, съжалявам. Просто не издържах — гласът й изчезна. Тя прехапа устни и изправи раменете си. — Но никакви чекове повече. Остави я само да се опита да не удържи на думата си. По-скоро ще я убия със собствените си ръце, отколкото да те оставя да й платиш и цент повече.
6
В сряда сутринта Нийв каза на Майлс за тревогата си относно Етел. Мажейки намръщено сирене върху препеченото хлебче, тя изказа мислите, които я бяха държали будна половината нощ.
— Етел е достатъчно лекомислена, за да отлети без новите си дрехи, но в петък е имала среща с племенника си.
— Или поне така твърди той — намеси се Майлс.
— Точно така. Знам със сигурност, че в четвъртък е предала статия, която е пишела. В четвъртък беше леденостудено, а късно вечерта започна да вали сняг. Петък беше като посред зима.
— Превръщаш се в синоптик — отбеляза Майлс.
— Хайде, Майлс. Мисля, че може би нещо не е наред. Всичките топли палта на Етел бяха в гардероба.
— Нийв, тази жена ще живее вечно. Сякаш виждам как Бог и Дяволът си казват един на друг: „Вземи я, тя е твоя“. — Майлс се усмихна, доволен от шегата си.
Нийв му направи физиономия, ядосана, чене приема тревогата й сериозно, но благодарна за шеговития тон. Кухненският прозорец бе леко открехнат и от него влизаше соленият бриз откъм Хъдзън, който успяваше някак си да замаскира неминуемите отработени газове на хилядите коли, пътуващи по „Хенри Хъдзън паркуей“. Снегът се топеше също толкова бързо, колкото се беше и появил. Пролетта се усещаше във въздуха и може би този факт бе повдигнал духа на Майлс. Или пък имаше нещо друго?
Нийв стана, отиде до печката, взе кафеварката и отново напълни чашите им.
— Днес си в много по-добро настроение — отбеляза тя. — Това означава ли, че си спрял да се безпокоиш заради Ники Сепети?