Всеки ден събираше пощата с един ключ, който Етел държеше в кутията на бюрото си. Пликът от Сиймъс беше напъхан в кутията така, че връхчето му се подаваше. Освен него повечето неща бяха глупости. Сметките на Етел отиваха направо при счетоводителя й. Прегледа пликовете, после ги пусна върху бюрото. Всички, освен този без марка — приноса на Сиймъс. Не беше запечатан добре. Вътре имаше писмо, ясно се виждаха и очертанията на чека.
Лесно можеше да го отвори и отново да го запечата. Ръката на Дъг мина по капачето, после, като внимаваше да не го разкъса, той го отвори. Чекът изпадна. Господи, щеше му се да даде да анализират почерка, с който беше написан. Ако стресът някога си е личал като пътна карта, то бе по наклонените драскулки на Сиймъс.
Дъг остави чека, отвори писмото, прочете го, препрочете го и усети как челюстта му увисва от изумление. Какво, по дяволите… Внимателно сложи писмото и чека обратно в плика, облиза намазаната с лепило ивица и я притисна силно надолу. През ума на Дъг като смразяващо видение премина фигурата на Сиймъс с мушнати в джобовете ръце, почти тичешком прекосяващ улицата. Каква игра играеше, пишейки, че Етел се е съгласила да не взима повече издръжка и същевременно прилагайки чека?
Как ли пък ще се е съгласила да не й плащаш, помисли си Дъг. Усети как изтръпва. Дали тази бележка не беше написана, за да я види той, а не Етел?
Когато Нийв се върна у дома, с удоволствие откри, че Майлс беше напазарувал добре.
— Ходил си дори в „Забър“ — каза щастливо тя. — Опитвах се да реша колко рано мога да си тръгна от магазина утре. А сега ще започна да приготвям всичко още тази вечер. — Беше го предупредила, че ще остане след края на работното време, за да оправи документацията си. Отправи наум благодарствена молитва, че не се сети да я попита по кой път се е прибрала.
Майлс беше приготвил малко агнешко бутче, задушен зелен фасул и салата от домати и лук. Беше подредил малката масичка в кабинета и наблизо бе оставил отворена бутилка бургундско вино. Нийв побърза да се преоблече в панталон и пуловер, после с въздишка на облекчение седна на един стол и се протегна към виното.
— Много мило от твоя страна, комисарю — каза тя.
— Е, тъй като ще храниш застаряващите мускетари от Бронкс утре вечер, реших, че си заслужава на една добра постъпка да се отвърне със същото — Майлс започна да реже печеното.
Нийв го наблюдаваше мълчаливо. Тенът му беше добър. В очите му вече го нямаше онзи болен, тежък поглед.
— Не искам да ти правя комплименти, но сам осъзнаваш, че изглеждаш дяволски здрав — каза му тя.
— Чувствам се добре — Майлс сложи идеално нарязаните парчета агнешко в чинията на Нийв. — Надявам се, че не съм прекалил с чесъна.
Нийв опита първата хапка.
— Страхотно. Сигурно се чувстваш по-добре, щом си сготвил това толкова вкусно.
Майлс отпи от бургундското.
— Хубаво вино, щом аз мога да го кажа — очите му се замъглиха.
Някаква депресия, беше й казал лекарят.
— Сърдечната недостатъчност, пенсионирането, байпасът…
— И вечните тревоги за мен — беше го прекъснала Нийв.
— Вечните тревоги за теб, защото не може да си прости, че не се е разтревожил за майка ти.
— Как да го накарам да престане?
— Дръж Ники Сепети в затвора. Ако това е невъзможно, през пролетта накарай баща ти да се заеме с нещо. Точно сега силите му са сломени, Нийв. Загубен е без теб, но се мрази за емоционалната си зависимост. Той е горд човек. И още нещо — престани да го глезиш.
Това беше преди шест месеца. Сега беше пролет. Нийв знаеше, че наистина се опитва да се държи с Майлс постарому. По-рано спореха разпалено за всичко, като се започнеше от това, че Нийв беше взела заем от Сал и се стигнеше до всички равнища на политиката.
— Ти си първата Кърни от деветдесет години насам, която ще гласува за републиканците — беше избухнал Майлс.
— Не е съвсем същото, като да се отречеш от вярата си.
— Много близко е.
И сега, тъкмо когато беше започнал да се съвзема, се появиха тревогите заради Ники Сепети, помисли си тя, и така може да продължи вечно.
Несъзнателно поклати глава, огледа се и, както винаги, реши, че кабинетът е любимата й стая в апартамента. Протритият ориенталски килим беше в червено и синьо, коженият диван и пасващите столове бяха хубави и приканващи. Стената беше покрита със снимки. Майлс, получаващ безбройни почетни знаци и отличия. Майлс с кмета, с губернатора, с президента републиканец. Гледащите към Хъдзън прозорци. Завесите, окачени от Рената, бяха във викториански стил, в топло синьо и пурпурно, редуващи се в почти незабележимо райе, което се отразяваше и блещукаше в кристалните аплици по стената. Между аплиците бяха снимките на Рената. Първата, направена от баща й, когато е била десетгодишна и когато беше спасила Майлс. На снимката го гледаше с обожание, докато той лежеше с бинтована, подпряна с възглавници глава. Рената с Нийв като бебе, с Нийв като току-що проходило хлапе. Рената, Нийв и Майлс с водолазни костюми в Мауи20. Това беше годината, преди Рената да загине.