Накрая всичко беше готово. Нийв прибра ястията в хладилника, почисти и сложи масата в трапезарията. Нарочно се правеше, че не забелязва Майлс, който гледаше телевизия в кабинета. Когато приключи с подреждането на чиниите върху шкафа, започнаха новините в единадесет.
Майлс й подаде тумбеста чаша с бренди.
— И майка ти някога тропаше с тенджерите и тиганите, когато ми беше бясна — усмивката му беше момчешка. По този начин й се извиняваше.
Нийв прие брендито.
— Много лошо, че не ги е хвърляла по теб.
Засмяха се едновременно и в същия миг телефонът иззвъня. Майлс вдигна слушалката. Първоначалното му „ало“ бе последвано от светкавични въпроси. Нийв видя как устните му се свиха. Когато остави слушалката, каза монотонно:
— Хърб Шварц. Едно от нашите момчета беше внедрено сред най-близките до Ники Сепети хора. Току-що са го намерили на едно сметище. Все още е жив и има шанс да оцелее.
Нийв го изслуша с пресъхнала уста. Лицето на Майлс се беше изкривило, но тя не можеше да определи какви точно бяха чувствата му.
— Казва се Тони Витале — рече Майлс. — На тридесети една е. Познавали са го като Кармен Мачадо. Стреляли са по него четири пъти. Би трябвало да е мъртъв, но някак си е оцелял. Имало нещо, което искал да ни каже.
— Какво е то? — прошепна Нийв.
— Хърб е ходил в стаята за спешни случаи. Тони му казал: „Няма поръчка за убийство, Ники, Нийв Кърни“. — Майлс сложи ръка пред лицето си, сякаш се опитваше да се скрие.
Нийв се втренчи в измъченото му лице.
— Нали не си мислил сериозно, че такава ще има?
— О, напротив, мислех си — Майлс повиши глас. — О, да, мислех си. И сега за първи път от седемнадесет години насам ще мога да спя през нощта. — Сложи ръце на раменете й. — Нийв, отишли са да разпитат Ники. Нашите момчета са стигнали тъкмо навреме, за да го видят как умира. Гнусното копеле получило сърдечен пристъп. Той е мъртъв. Нийв, Ники Сепети е мъртъв!
Прегърна я. Усещаше лудото биене на сърцето му.
— Тогава нека смъртта му те освободи, татко — помоли го тя. Несъзнателно взе лицето му в шепите си и си спомни, че това бе обичайният начин, по който Рената проявяваше нежността си. Нарочно имитира акцента й:
— Caro, мило, слушай ме.
И двамата успяха да се усмихнат накриво, а Майлс промълви:
— Ще се опитам, обещавам.
Тайният детектив Антони Витале, познат на престъпната фамилия Сепети като Кармен Мачадо, лежеше в реанимацията на болницата „Сейнт Винсент“. Куршумите бяха заседнали в дробовете му, бяха разбили ребрата, предпазващи гръдната му кухина, и бяха засегнали лявото му рамо. Благодарение на някакво чудо, все още беше жив. В тялото му влизаха разни тръбички, по които във вените му се вливаха антибиотици и глюкоза. Функцията на белите дробове бе поета от респиратор.
В миговете на съзнание, които идваха от време на време, Тони виждаше разтревожените лица на родителите си. Аз съм як. Ще се опитам да прескоча трапа, искаше да ги ободри той.
Само да можеше да говори. Дали беше успял да каже нещо, когато го бяха намерили? Беше се опитал да им каже за поръчката, но не се беше получило така, както искаше.
Ники Сепети и бандата му не бяха поръчали смъртта на Нийв Кърни. Някой друг го беше сторил. Тони си спомняше, че бяха стреляли по него във вторник вечерта. От колко време беше в болницата? Смътно си спомняше фрагменти от онова, което бяха казали на Ники за поръчката: „Не можеш да отмениш поръчка. Бившият комисар ще подготвя ново погребение“.
Тони се опита да се надигне. Трябваше да ги предупреди.
— По-спокойно — измърмори тих глас.
Усети убождане в ръката си и малко след това се унесе в спокоен сън без сънища.
7
В четвъртък сутринта в осем часа Нийв и Тсе-Тсе седяха в едно такси от другата страна на улицата, срещу апартамента на Етел Лемстън. Във вторник племенникът на Етел беше тръгнал на работа в осем и двадесет. Днес искаха да бъдат сигурни, че няма да се засекат с него. Шофьорът на таксито започна да протестира:
— Няма да забогатея от чакане.
Нийв го успокои, като му обеща бакшиш от десет долара.
В осем и петнадесет Тсе-Тсе забеляза Дъг.
— Ето го.
Нийв видя как той заключи вратата на апартамента, огледа се и тръгна към Бродуей. Сутринта беше студена и той беше облечен с препасан с колан тренчкот.
— Това е истинско „Бърбъри“21 — рече тя. — Трябва да му плащат доста добре за човек, който работи на рецепцията.