Апартаментът беше изненадващо подреден. В края на дивана под една възглавница бяха сгънати чаршафи и юрган. Калъфката на възглавницата беше намачкана. Очевидно някой бе лежал на нея. Нямаше следи от използван пепелник, но Нийв беше сигурна, че долавя лека миризма на цигари във въздуха.
— Пушил е, но не желае да го хванат — отбеляза тя. — Чудя се защо.
Стаята беше образец на изрядност. Леглото беше оправено. Куфарът на Дъг стоеше на дивана. Върху него бяха преметнати закачалки с костюми, панталони и сака. Бележката му до Етел беше закачена на огледалото на тоалетката.
— Кой кого баламосва? — попита Тсе-Тсе. — Какво го е накарало да напише тази бележка и да спре да използва спалнята?
Нийв знаеше, че Тсе-Тсе има набито око за детайли.
— Добре — рече тя. — Да започнем с тази бележка. Някога преди оставял ли й е бележки?
Тсе-Тсе беше облечена с костюма си на шведска прислужница. Навитите плитки се разклатиха силно, докато отвръщаше: „Никога“.
Нийв отиде до гардероба и отвори вратата. Закачалка по закачалка разгледа дрехите на Етел, за да види дали не беше пропуснала някое от палтата. Но всичките бяха вътре: самуреното, от белката, кашмиреното, наметката, бърбърито, коженото, пелерината. Видя учуденото изражение на Тсе-Тсе и й обясни какво прави.
Тсе-Тсе подсили подозренията й.
— Етел все ми казва, че е престанала да бъде импулсивен купувач, откакто си започнала да я обличаш. Права си. Няма друго палто.
Нийв затвори вратата на гардероба.
— Не ми харесва, че трябва да душа наоколо по този начин, но се налага. Етел винаги носи в чантата си тефтерче с ангажиментите си, но съм абсолютно сигурна, че има и голям тефтер.
— Така е — съгласи се Тсе-Тсе. — На бюрото й е.
Тефтерът лежеше до купчина писма. Нийв го отвори. В него имаше по една страница за всеки ден от месеца, включително и за декември предишната година. Запрелиства страниците, докато не стигна до 31 март. С уверения си почерк Етел беше написала: „Да накарам Дъг да вземе дрехите от Нийвс плейс“. Беше оградила три часа и беше написала: „Дъг в апартамента“.
Тсе-Тсе надничаше през рамото на Нийв.
— Значи той не лъже за това — отбеляза тя. Сутрешното слънце бе започнало да огрява стаята с ярките си лъчи. Изведнъж изчезна зад един облак. Тсе-Тсе потръпна.
— Кълна се в Бога, Нийв, от това място започват да ме побиват тръпки.
Без да отговори, Нийв прелисти страниците за април. Тук-там имаше бележки за срещи, коктейли, обяди. Една линия зачертаваше всички страници. На първи април Етел беше написала: „Разследване/Писане на книга“.
— Отменила е всичко. Планирала е или да замине някъде, или да се скрие и да пише — измърмори Нийв.
— Тогава може би е заминала един ден по-рано? — предположи Тсе-Тсе.
— Възможно е — Нийв започна да отгръща предишните страници. Последната седмица на март бе осеяна с имената на известни дизайнери: Нина Кохран, Гордън Стюбър, Виктор Коста, Роналд Алтърн, Реджина Мейвис, Антони де ла Салва, Кара Потър. — Не може да се е видяла с всички тези хора — рече Нийв. — Мисля, че обикновено звъни, за да получи потвърждение на цитатите непосредствено преди предаването на статията.
— Посочи една бележка за четвъртък, 30 март: Последен срок за статията в „Кънтемпъръри уомън“.
Бързо прегледа първите три месеца от годината и забеляза, че до ангажиментите си Етел беше записвала цената на такситата и бакшишите, беше си направила кратки бележки за обядите, вечерите и срещите: „Хубаво интервю, но се дразни, ако го караш да чака…“ „Новият оберкелнер на Карлос в Le Cygne…“ „Не използвай «Велит Лимо» — колата миришеше на фабрика за фитили…“
Бележките бяха набързо и хаотично написани, а цифрите често зачертани и променени. Освен това Етел очевидно обичаше да си драска. Триъгълници, сърца, спирали и рисунки покриваха всеки инч от страниците.
Нийв импулсивно отгърна на 22 декември, деня на коледното парти, организирано от нея и Майлс. Етел очевидно бе сметнала събитието за важно. Адресът на Шваб хауз и името на Нийв бяха написани с главни букви и бяха подчертани. Спирали и заврънкулки съпровождаха бележката на Етел: „Бащата на Нийв, неженен и очарователен“. В единия край на страницата Етел бе нарисувала нескопосана имитация на една скица от готварската книга на Рената.
— Майлс ще получи язва, ако види това — изкоментира Нийв. — Трябваше да й кажа, че все още е прекалено болен, за да поема светски ангажименти. Искаше да го покани на някаква официална вечеря по случай Нова година. Помислих си, че той ще се задуши.