Нийв мушна крака в подплатените чехли, които Майлс наричаше нейни терлички, и вдигна щората. Реши, че не е нужно синоптикът да е гениален, за да нарече това голяма снежна буря. Апартаментът й в Шваб хауз на Седемдесет и четвърта улица и Ривърсайд драйв имаше изглед към Хъдзън5, но сега едва различаваше сградите от другата страна на реката, в Ню Джърси. „Хенри Хъдзън паркуей“ бе покрит със сняг и вече се изпълваше с внимателно движещи се автомобили. Горките хора, които трябваше всеки ден да пътуват за работа от домовете си извън града, несъмнено бяха тръгнали рано.
Майлс вече бе в кухнята и бе включил кафеварката. Нийв го целуна по бузата, като се мъчеше да не забелязва колко изморен изглежда. Това означаваше, че отново не бе спал добре. Само да можеше да се предаде и от време на време да взема приспивателно, помисли си тя.
— Как е „Легендата“? — попита го тя. Откакто се беше пенсионирал миналата година, вестниците непрекъснато го наричаха „нюйоркският легендарен полицейски комисар“. Той мразеше това определение.
Майлс пропусна въпроса покрай ушите си, вдигна поглед към нея и си придаде учуден вид.
— Не ми казвай, че не възнамеряваш да тичаш из Сентръл парк! — възкликна той. — Какво е един фут6 сняг за безстрашната Нийв?
Години наред бяха правили сутрешния си крос заедно. Сега, след като вече не можеше да тича, той се безпокоеше за нейния джогинг рано сутрин. „Но, мислеше си тя, той така или иначе вечно се безпокои за мен.“
Нийв бръкна в хладилника за каната с портокалов сок. Без да попита, му сипа голяма чаша и една по-малка за себе си. После започна да приготвя препечени филийки. По-рано Майлс закусваше обилно, но сега беконът и яйцата му бяха забранени. Също така и сиренето, и говеждото, и, както казваше той, „половината храна, която кара човек да очаква с нетърпение яденето“. Сериозната му сърдечна недостатъчност бе ограничила още повече диетата му, както бе сложила край и на кариерата му.
Седяха в приятна тишина и по неизказано споразумение разделиха сутрешния „Таймс“. Но когато вдигна поглед, Нийв осъзна, че Майлс не чете. Гледаше втренчено вестника, без да го вижда. Препечената филийка и сокът стояха недокоснати пред него. Беше отпил само от кафето. Нийв остави своята част от вестника.
— Добре — каза тя. — Казвай. Отвратително ли се чувстваш? За Бога, надявам се досега да си разбрал, че не бива да се правиш на мълчаливия страдалец.
— Не, добре съм — отвърна Майлс. — А ако имаш предвид това дали имам болки в гърдите, отговорът е — не. — Той хвърли вестника на земята и се протегна към кафето си. — Днес Ники Сепети излиза от затвора.
Нийв ахна.
— Но аз си мислех, че миналата година му отказаха да го пуснат.
— Миналата година за четвърти път подаде молба. Сега е излежал присъдата си до последния ден, намалили са я за добро поведение. Ще се върне в Ню Йорк довечера — лицето на Майлс се стегна от студена омраза.
— Татко, погледни се в огледалото. Продължавай така и ще си докараш нов сърдечен пристъп — Нийв осъзна, че ръцете й треперят. Хвана се за масата, надявайки се Майлс да не забележи и да не си помисли, че се страхува. — Не ме интересува дали Сепети е отправил онази заплаха, или не, когато са го осъдили. Години наред ти се опитваше да го свържеш с… — гласът й изтъня, после продължи: — Така и не се появи никакво доказателство, за да го свържеш с това. И, за Бога, не смей да започваш да се безпокоиш за мен, защото той отново е на свобода.
Баща й беше прокурорът, който тикна Ники Сепети, главата на мафиотската фамилия Сепети, зад решетките. При произнасянето на присъдата бяха попитали Ники дали има нещо да каже. Той бе посочил Майлс.
— Чувам, че смятат, че си свършил добра работа с мен и затова те правят полицейски комисар. Поздравления. Много хубава беше статията в „Поуст“ за теб и семейството ти. Добре се грижи за жена си и детето си. Може да им е необходима малко закрила.