Лекото зачервяване на дърветата в Сентръл парк беше първият намек за раззеленяването, което скоро щеше да последва. В парка имаше доста хора. Тичащи. Бавачки, които бутаха бебешки колички. Млади майки с енергични тригодишни малчугани. Бездомни — нещастни мъже и жени, свити върху пейките. Постоянен поток от коли. Теглени от коне кабриолети.
Майлс спря на полянката, където бяха намерили Рената. „Странно, помисли си той, тя е заровена в гробището «Гейт ъф хевън»24, но за мен сякаш тялото й винаги си е било тук.“ Постоя с наведена глава и с мушнати в джобовете на велуреното си яке ръце. Ако се беше случило в ден като този, в парка щеше да има хора. Някой би могъл да види какво става. През ума му мина един стих от поема на Тенисън: „Скъп като спомен за целувки на мъртвец любим… И като първата любов дълбок, от скръб неутешим. О, ти, смърт приживе, и дни невъзвратими!“.
Но днес за първи път на това място Майлс усети, че раната му започва колебливо да заздравява.
— Не благодарение на мен, но все пак нашето момиче е в безопасност, carissima mia — прошепна той. — И се надявам, когато Ники Сепети застане пред Висшия съдник, ти да бъдеш там и да му посочиш пътя към ада.
Майлс се обърна и тръгна бързо през парка. Последните думи на Адам Фелтън отекнаха в ума му: „Добре. Преди седемнадесет години сте преживял ужасна трагедия. Питам ви, готов ли сте най-после отново да продължите живота си?“
Майлс пак прошепна отговора, който беше изстрелял решително на Адам:
— Да.
Когато Нийв пристигна в магазина от апартамента на Етел, по-голямата част от персонала вече беше там. Освен Юджиния, нейната помощничка, при нея работеха постоянно седем продавачки и три шивачки.
Юджиния обличаше манекените в търговската част.
— Радвам се, че костюмите отново са на мода — каза тя, докато опитно слагаше сакото от жълтеникавокафява коприна. — Коя чанта?
Нийв се отдръпна назад.
— Я пак ги вдигни. По-малката, струва ми се. Другата има прекалено много кехлибарени оттенъци за този тоалет.
След като се беше оттеглила от професията манекен, Юджиния с удоволствие бе започнала да носи вече не номер четири, а номер дванадесет, но движенията й бяха все така грациозни, както когато я бяха направили любимка на дизайнерите. Тя закачи чантата на ръката на манекена.
— Както винаги си права — каза весело. — Днес ще е натоварено. Усещам го с костите си.
— Продължавай да го усещаш — Нийв се опита да прозвучи както обикновено, но опитът й не успя.
— Нийв, какво става с Етел Лемстън? Все още ли не се е появила?
— Ни вест, ни кост — Нийв огледа магазина. — Слушай, смятам да се скрия в кабинета и да звъня по телефона. Не казвай, че съм тук, освен ако не е абсолютно наложително. Днес не желая да се занимавам с продажби.
Първо се обади на Тони Мендел в „Кънтемпъръри уомън“. Тони беше отишла на семинар на редакторите на списания за целия ден. Опита се да открие Джек Кемпбъл. Той имаше среща. Помоли да му предадат да й се обади.
— Много е спешно — каза на секретарката му. Погледна списъка на дизайнерите, чиито имена Етел беше записала в тефтера си. Първите трима, с които се свърза, не се бяха виждали с Етел миналата седмица. Тя просто се беше обадила, за да потвърдят цитатите, които им приписваше. Дизайнерът на спортно облекло Елке Пиърсън даде израз на раздразнението, което Нийв долови в гласовете на останалите:
— Не знам защо изобщо дадох интервю на тази жена. Засипваше ме с въпроси, докато не ми прилоша. Буквално трябваше да я изхвърля, а и имам чувството, че идиотската й статия никак няма да ми хареса.
Следващото име беше Антони де ла Салва. Нийв не се разтревожи, че не успя да се свърже с него. Щеше да го види довечера у дома. Гордън Стюбър. Етел й беше доверила, че го разгромява в статията си. Но кога за последен път се беше видяла с него? Нийв с нежелание набра телефона в офиса на Стюбър и веднага я свързаха с него.
Той не си губи времето с любезности.
— Какво искате? — попита я сковано.
Можеше да си го представи, облегнат в хубавия кожен стол с изящно изработените му медни декоративни гвоздеи. Със същата студенина отвърна:
— Помолиха ме да се опитам да открия Етел Лемстън. Спешно е. — Подчинявайки, се на импулса си, добави: — От бележника с ангажиментите й зная, че миналата седмица се е срещнала с вас. Дали случайно с нещо ви е дала да разберете къде възнамерява да замине?