— И нямаш никаква представа коя според нея е тази история, която ще разтърси модната индустрия?
— Никаква.
Нийв въздъхна и стана.
— Отнех ти достатъчно време. Предполагам, че трябва да се успокоя. Съвсем в стила на Етел е да се запали по някакъв проект като този и да се скрие в някоя къщурка. По-добре да си гледам собствената работа — протегна му ръка. — Благодаря ти.
Той не пусна веднага ръката й. Усмивката му беше бърза и топла.
— Винаги ли изчезваш така светкавично? — попита той. — Преди шест години изхвърча от самолета като стрела. Снощи, докато се обърна, ти пак беше изчезнала.
Нийв отдръпна ръката си.
— Понякога намалявам до бяг — рече тя, — но сега по-добре да тичам и да обърна внимание на собствения си бизнес.
Той я изпрати до вратата.
— Чувам, че „Нийвс плейс“ е един от най-модните магазини в Ню Йорк. Мога ли да дойда да го видя?
— Разбира се. Дори не е необходимо да купуваш нещо.
— Майка ми живее в Небраска и носи прилични дрехи.
Докато слизаше с асансьора, Нийв се запита дали това е начинът, по който Джек Кемпбъл й казваше, че в живота му няма специална жена. Усети, че си подпява тихичко, докато излизаше в топлия априлски следобед. Махна на едно такси.
В магазина я чакаше съобщение да се обади на Тсе-Тсе в апартамента на Етел незабавно. Тсе-Тсе вдигна още след първото позвъняване.
— Нийв, слава Богу, че се обади. Искам да се махна оттук, преди онзи откачен племенник да се върне. Нийв, има нещо наистина странно. Етел има навика да крие стодоларови банкноти из апартамента. Така ми плати в аванс миналия път. Когато бях тук във вторник, видях една банкнота под килима. Тази сутрин открих една в шкафа за чинии и още три из мебелите. Нийв, те със сигурност не бяха там във вторник.
Сиймъс излезе от бара в четири и половина. Без да обръща внимание на блъскащите се минувачи, той се втурна по многолюдния тротоар нагоре по Кълъмбъс авеню. Трябваше да отиде в апартамента на Етел, а не искаше Рут да разбере, че е бил там. Откакто снощи откри, че е сложил писмото и чека в един и същи плик, се чувстваше като хванато в капан животно, което скача диво и се опитва да открие начин да избяга.
Имаше само една надежда. Не беше напъхал плика добре в кутията. Виждаше как връхчето му стърчи отвън. Може би щеше да успее да го извади. Шансът беше едно на милион. Здравият разум му казваше, че ако пощальонът е донесъл още писма, вероятно е набутал плика надолу. Но възможността все пак го привличаше, предлагайки му единствения начин на действие.
Сви по улицата на Етел и очите му пробягаха по минувачите. Надяваше се да не срещне познатите лица на съседите на Етел. Когато стигна до дома й, чувството за безнадеждност стигна точката на отчаянието. Не можеше дори да открадне едно писмо, без да изпорти всичко. Трябваше да имаш ключ, за да влезеш във вестибюла, където бяха пощенските кутии. Миналата вечер онова противно хлапе му беше отворило. Сега се налагаше да позвъни на портиера, а той със сигурност нямаше да му позволи да бърника из пощата на Етел.
Стоеше пред кооперацията. За апартамента на Етел се влизаше от улицата вляво. До главния вход водеха около десетина стъпала. Докато стоеше, чудейки се какво да прави, прозорецът на четвъртия етаж се отвори. Една жена се надвеси. Зад рамото й виждаше лицето на детето, с което беше разговарял вчера.
— Цяла седмица я няма — каза му с остър глас. — И слушай, едва не се обадих на ченгетата, когато те чух да й крещиш миналия четвъртък.
Сиймъс се обърна и полетя. Дъхът му излизаше като дрезгаво хриптене, докато тичаше невиждащо по Уест енд авеню. Не спря, докато не се озова на сигурно място в собствения си апартамент и не пусна резето на вратата. Едва тогава си даде сметка как думкаше сърцето му и как се бореха дробовете му за кислород. За свой ужас чу приближаващи се откъм спалнята стъпки. Рут вече се беше прибрала. Той изтри бързо лицето си с ръка и се опита да се овладее.
Рут изглежда не забеляза вълнението му. Беше преметнала кафявия му костюм през ръката си.
— Смятах да го давам на химическо чистене — каза му. — Ще бъдеш ли така добър да ми обясниш защо, за Бога, имаш в джоба си стодоларова банкнота?