В този момент вече можеше да определи причината за безпокойството си. Никак не му искаше да чуе, че Нийв има сериозна връзка с някой друг.
В четвъртък Кити Конуей беше много заета. От девет сутринта до обяд караше възрастни хора при лекарите. Следобед работеше безплатно в малкото магазинче в „Гардън стейт мюзиъм“. И двете дейности й създаваха усещането, че прави нещо полезно.
Преди много време в колежа беше изучавала антропология със смътната идея да стане втората Маргарет Мийд27. После беше срещнала Майк. Сега, докато помагаше на едно шестнадесетгодишно момиче да си избере копие на египетска огърлица, тя си помисли, че може би през лятото ще се запише на антропологична екскурзия.
Идеята й се струваше интригуваща. Докато караше към къщи в априлската вечер, Кити осъзна, че започва да става нетърпелива към себе си. Време беше отново да започне да живее. Сви от Линкълн авеню и се усмихна, като видя къщата си, извисяваща се на извивката на Гранд Вю съркъл: впечатляваща бяла колониална сграда с черни капаци на прозорците.
Влезе и мина през стаите на долния етаж, включвайки лампите, после запали газовата камина в кабинета. Когато Майкъл беше жив, той правеше хубави, буйни огньове, като опитно струпваше дърва върху подпалките и редовно подхранваше огъня, така че мирисът на дърво изпълваше стаята. Независимо обаче колко се опитваше, Кити не можеше да разпали огъня както трябва и като се извини пред паметта на Майкъл, тя инсталира газ.
Качи се горе в голямата спалня, която бе пребоядисала в прасковено и бледозелено, имитирайки гоблените в музея. Съблече сивия вълнен костюм от две части и се подвоуми дали да не вземе един душ сега и да се облече удобно в пижама и халат. Лош навик, каза си. Само шест часът е.
Вместо това измъкна от гардероба син анцуг и се протегна за маратонките си.
— Още сега отново се заемам с джогинг — каза си.
Тръгна по обичайния си маршрут. От Гранд Вю към Линкълн авеню, една миля към града, заобиколи автобусната спирка и обратно към къщи. С приятна удовлетвореност хвърли анцуга и бельото си в коша в банята, взе душ, облече си пижама и се огледа в огледалото. Винаги е била слаба и доста добре поддържаше формата си. Бръчките около очите й не бяха дълбоки. Косата й изглеждаше почти естествена. Фризьорката в салона беше успяла да наподоби собствения й оттенък на червеното. Не е зле, каза Кити на отражението си, но, мили Боже, след две години ще стана на шестдесет.
Беше време за новините в седем, както, безспорно, и за шери. Кити тръгна през спалнята към коридора и осъзна, че беше оставила лампата в банята да свети. Харесва ли ми, или не, но електричеството трябва да се пести. Върна се бързо и се протегна към ключа на лампата. Пръстите й изтръпнаха. Ръкавът на синия й анцуг висеше от коша. Студеното острие на страха накара гърлото на Кити да се свие. Устните й пресъхнаха. Усети как косата на врата й настръхна. Този ръкав. В него трябваше да има ръка. Вчера. Когато конят препусна. Онова парче найлон, докоснало лицето й. Смътният образ на синя дреха и ръка. Не беше луда. Беше видяла ръка.
Кити забрави за новините в седем. Вместо това седна пред камината и, наклонена напред на дивана, отпиваше шери. Нито огънят, нито шерито успяваха да се преборят с вледеняващото усещане в тялото й. Трябваше ли да се обади в полицията? Ами ако грешеше? Щеше да изглежда като глупачка.
Не греша, каза си, но ще изчакам до утре. Ще отида с колата до парка и ще мина по същата пътека. Това, което видях, беше ръка, но на онзи, на когото принадлежи, вече не може да му се помогне.
— Казваш, че племенникът на Етел е в апартамента? — попита Майлс, докато пълнеше кофичката за лед. — Значи си е заел малко пари и после ги е върнал. Случвали са се такива неща.
Разумното обяснение на заобикалящите изчезването на Етел обстоятелства — зимните палта, а сега и стодоларовите банкноти, отново накара Нийв да се почувства глупаво. Беше доволна, че още не му беше казала за срещата си с Джек Кемпбъл. Като се прибра вкъщи, тя се преоблече в син копринен панталон и подходяща блуза с дълъг ръкав. Очакваше Майлс да каже: „Много си се издокарала за такива старчоци“. Вместо това обаче я погледна нежно, когато влезе в кухнята, и й каза: „Майка ти винаги изглеждаше прекрасно в синьо. Колкото повече растеш, толкова повече заприличваш на нея“.
Нийв посегна към готварската книга на Рената. Щеше да поднесе тънко нарязана шунка с пъпеш, макарони с песто, баница със скариди, салата от млади зеленчуци, салата от цикория, сирене и сладкиш. Запрелиства книгата, докато не стигна до страницата със скиците. Отново избегна да ги погледне. Вместо това се концентрира върху инструкциите, които Рената беше написала за печенето на баницата.