Реши, че вече всичко е готово, и отиде до хладилника за кутия хайвер. Майлс я гледаше как слага препечени хапки върху чинията.
— Никога не развих вкус към това нещо — рече той. — Твърде плебейско от моя страна, знам.
— Не може да се каже, че си плебей. — Нийв сложи хайвер върху тънкото резенче хляб. — Но пропускаш много. — Тя го погледна изучаващо. Беше облечен с тъмносиньо сако, сив панталон, светлосиня риза и с хубавата вратовръзка в червено и синьо, която му беше подарила за Коледа. Привлекателен мъж, помисли си тя, и, което беше още по-хубаво, човек никога не би допуснал, че е бил толкова болен. Каза му го.
Майлс се протегна и весело мушна една хапка с хайвер в устата си.
— И все пак не ми харесва — изкоментира той, след което добави: — Наистина се чувствам добре и бездействието започва да ми къса нервите. Получих предложение да оглавя Агенцията за борба с наркотиците във Вашингтон. Това ще означава да прекарвам по-голямата част от времето си там. Какво мислиш?
Нийв ахна и го прегърна.
— Чудесно. Съгласи се. Наистина можеш да се справиш с тази работа.
Тананикайки си, тя отнесе хайвера и платото с „Брис“ в дневната. Сега само да можеше да открие и Етел Лемстън. Тъкмо се чудеше колко ли време ще мине, преди Джек Кемпбъл да й се обади, когато на вратата се позвъни. Двамата им госта пристигнаха заедно.
Епископ Девин Стентън беше един от малцината прелати, който и на частни събирания се чувстваше по-удобно в свещеническите одежди, отколкото със спортно яке. Остатъците от вече убито медната коса се смесваха със сиво. Зад очилата със сребърни рамки меките му сини очи излъчваха топлота и интелигентност. Високото му, слабо тяло приличаше на живак, когато се движеше. Нийв винаги изпитваше предизвикващото неудобство у нея усещане, че Дев може да чете мислите й, и приятното чувство, че онова, което прочита там, му харесва. Тя го целуна нежно.
Антони де ла Салва отново блестеше в едно от собствените си творения. Беше облечен с тъмносив костюм от италианска коприна. Елегантната му линия скриваше допълнителните килограми, които бяха започнали да се лепят по и без това закръгленото му тяло. Нийв си спомни изказването на Майлс, че Сал му напомня за добре охранен котарак. Сравнението напълно му подхождаше. Черната му, недокосната от среброто коса блестеше също като мокасините му „Гучи“. За Нийв беше станало вече като втора природа да калкулира цената на дрехите. Реши, че костюмът на Сал на дребно ще се продава за около хиляда и петстотин долара.
Както винаги, Сал пращеше от добро настроение.
— Дев, Майлс, Нийв, моите трима любими хора, като не се брои настоящата ми приятелка, но като се броят, разбира се, бившите ми съпруги. Дев, мислиш ли, че Майката църква ще ме приеме обратно, когато остарея?
— Предполага се, че блудният син трябва да се завърне разкаян и в дрипи — отбеляза епископът сухо.
Майлс се засмя и обви с ръце раменете на двамата си приятели.
— Господи, хубаво е, когато се събера с вас двамата. Чувствам се така, сякаш отново сме в Бронкс. Все още ли пиете водка „Абсолют“, или сте открили нещо по-модно?
Вечерта започна по обичайния приятен и спокоен начин, който се беше превърнал в нещо като ритуал. Дебати относно второто мартини, вдигане на раменете и „Защо не, не се събираме толкова често“, от страна на епископа, „По-добре да спра“, от страна на Майлс, и безгрижното „Разбира се“, от страна на Сал. Разговорът се движеше от съвременната политика: „Дали кметът ще спечели отново?“, през проблемите на църквата: „Не можеш да изучиш детето си в енорийско училище за по-малко от хиляда и шестстотин долара годишно. Господи, спомняте ли си, като бяхме в «Сейнт Франсис Ксавие» и родителите ни плащаха по долар на месец? Енорията издържаше училището с игри на бинго“, към оплакванията на Сал от вносните стоки: „Разбира се, трябва да се съобразяваме с изискванията на профсъюза, но можем да взимаме направените в Корея и Хонконг дрехи за една трета от цената. Ако не се възползваме, значи сме балами. Ако го направим пък, нарушаваме изискванията на профсъюза“ и към сухия коментар на Майлс: „Продължавам да смятам, че не знаем дори наполовина колко престъпни пари има на Седмо авеню“.