Неизбежно разговорът се насочи към смъртта на Ники Сепети.
— Твърде леко се измъкна, като умря в леглото — изкоментира Сал и веселото изражение изчезна от лицето му. — След онова, което стори на твоята хубавица.
Нийв видя как устните на Майлс се свиха. Преди много време Сал беше чул Майлс закачливо да нарича Рената, „моята хубавица“ и, за раздразнение на Майлс, бе подел обръщението. „Как е хубавицата?“ — приветстваше той Рената. Нийв все още си спомняше момента при бдението над Рената, когато Сал беше коленичил пред ковчега с насълзени очи, после беше станал, беше прегърнал Майлс и му беше казал: „Опитай се да си мислиш, че твоята хубавица спи“.
Майлс беше отвърнал с равен глас:
— Тя не спи. Мъртва е. И, Сал, никога вече не й казвай така. Така я наричах само аз.
До този момент той не го беше правил. Настъпи миг на неловко мълчание, после Сал изгълта остатъка от мартинито си и се изправи.
— Веднага се връщам — каза той усмихнато и се насочи по коридора към банята за гости.
Девин въздъхна.
— Може да е гениален дизайнер, но все още няма никакви обноски.
— Но също така ми помогна да започна — напомни им Нийв. — Ако не беше Сал, сигурно все още щях да съм продавачка в „Блумингдейл“28.
Видя изражението в очите на Майлс и предупреди:
— Не ми казвай, че щях да съм по-добре.
— Дори не ми е минавало през ума.
Когато сервира вечерята, Нийв запали свещите и намали светлината на полилея. Стаята потъна в мек сумрак. Всяко блюдо бе обявявано за превъзходно. Майлс и епископът си искаха втори път от всяко ястие, а Сал и по трети.
— Забрави диетите — рече той. — Това е най-добрата кухня в Манхатън.
Докато ядяха десерта, разговорът неминуемо се насочи към Рената.
— Това е една от нейните рецепти — каза им Нийв. — Приготвена специално за вас двамата. Всъщност едва започвам да използвам готварските й книги, но е забавно.
Майлс им разказа за възможността да оглави Агенцията за борба с наркотиците.
— Може да ти правя компания във Вашингтон — каза Девин с усмивка, после добави: — Това е съвсем неофициално.
Сал настоя да помогне на Нийв да разчисти масата и предложи да направи еспресото. Докато той се занимаваше с апарата за еспресо, Нийв извади от шкафа прекрасните чашки за кафе в зелено и златно, които се предаваха от поколение на поколение във фамилията Розети.
Силен трясък и вик на болка ги накараха да се втурнат към кухнята. Апаратът за еспресо беше паднал и беше залял плота и готварската книга на Рената. Сал беше подложил огненочервената си ръка под студената вода. Лицето му беше ужасно пребледняло.
— Дръжката на тази дяволска кафеварка падна — опитваше се да звучи безгрижно. — Майлс, мисля, че се опитваш да си го върнеш, задето ти счупих ръката, когато бяхме деца.
Очевидно изгореното болеше много.
Нийв се втурна за евкалиптовите листа, които Майлс винаги пазеше за изгаряния. Подсуши ръката на Сал и я покри с листата, после я превърза с мека ленена кърпа. Епископът вдигна кафеварката и започна да забърсва. Майлс подсушаваше готварската книга. Нийв видя изражението му, докато разглеждаше скиците на Рената, които сега бяха напълно просмукани и изпоцапани с кафе.
Сал също го забеляза. Измъкна ръката си изпод пръстите на Нийв.
— Майлс, за Бога, съжалявам.
Майлс сложи книгата над мивката, подсуши локвичките кафе върху нея, покри я с кърпа и я положи внимателно върху хладилника.
— За какво, по дяволите, съжаляваш? Нийв, никога преди не съм виждал тази отвратителна кафеварка. Кога я купи?
Нийв започна да прави ново еспресо със старата кафеварка.
— Беше подарък — отвърна неохотно. — Етел Лемстън ти я изпрати за Коледа, след като беше тук на партито.
Девин Стентън погледна изумено, когато Майлс, Нийв и Сал избухнаха в горчив смях.
— Ще ви обясня, след като седнем, Ваше Преосвещенство — каза Нийв. — Господи, независимо какво правя, не мога да се отърва от Етел дори и само за една вечеря.
Докато пиеха еспресото със „Самбука“, тя им разказа за обезпокоителното изчезване на Етел. Коментарът на Майлс беше:
— Стига да не ми се мярка.
Опитвайки се да не се мръщи от болката в ръката си, по която се образуваха мехури, Сал си наля втора „Самбука“ и рече:
— Няма нито един дизайнер на Седмо авеню, на когото да не е досаждала за тази статия. За да отговоря на въпроса ти, Нийв, тя ми позвъни миналата седмица и настоя да я свържат с мен. Бяхме по средата на едно съвещание. Искаше да ми зададе въпроси като: „Вярно ли е, че са ви наказвали в «Кристофър Кълъмбъс хай скуул»29 за това, че сте бягали от училище?“.