Две седмици по-късно Майлс положи клетва като полицейски комисар. Месец след това тялото на младата му съпруга, майката на Нийв, тридесет и четири годишната Рената Розети Кърни, бе намерено в Сентръл парк с прерязано гърло. Престъпникът така и не беше заловен.
Нийв не започна да спори, когато Майлс настоя да извика такси, за да я откара на работа.
— Не можеш да вървиш в този сняг — каза той.
— Причината не е в снега, и двамата го знаем — отвърна тя. Докато го целуваше за довиждане, тя обви ръце около врата му и го притисна. — Майлс, единственото нещо, за което двамата с теб трябва да се безпокоим, е здравето ти. Ники Сепети едва ли ще иска да се връща в затвора. Хващам се на бас, че ако знае как да се моли, той се надява нищо да не ми се случи много, много дълго време. В Ню Йорк няма друг човек, освен теб, който да не мисли, че някой отчаян нещастник е нападнал мама и я е убил, след като тя не е поискала да му даде чантата си. Вероятно е започнала да му крещи на италиански и той се е паникьосал. Така че, моля те, забрави за Ники Сепети и остави Бог да съди онзи, който ни отне мама. Окей? Обещаваш ли?
Кимването му я успокои съвсем малко.
— Сега изчезвай оттук — рече той. — Броячът на таксито работи, а и моята игра по телевизията ще започне всеки момент.
Снегорините бяха направили, както би казал Майлс, доста безуспешен опит отчасти да почистят натрупалия сняг от Уест енд авеню. Докато колата пълзеше и поднасяше по хлъзгавите улици, сви по тази, която разделяше източната от западната част на града, и подкара през парка по Осемдесет и първа улица, Нийв се улови, че мислите й отново започват с безплодното „само ако“. Само ако убиецът на майка й бе открит. Може би с времето раната от загубата щеше да заздравее и за Майлс, както бе заздравяла нейната. Вместо това, за него раната бе постоянно отворена и не преставаше да го мъчи. Той непрекъснато се обвиняваше, че по някакъв начин бе предал Рената. През всички тези години си повтаряше, че е трябвало да приеме заплахата сериозно. Не можеше да понесе мисълта, че с огромния брой хора на негово разположение в нюйоркската полиция не бе успял да установи самоличността на престъпника, привел в действие онова, за което той бе убеден, че е било заповед на Сепети. Това бе едничкото неосъществено желание в живота му — да открие убиеца и да накара и него, и Сепети да си платят за смъртта на Рената.
Нийв потръпна. В таксито беше студено. Шофьорът сигурно поглеждаше в огледалото за обратно виждане, защото каза:
— Съжалявам, мадам, отоплението не работи много добре.
— Няма нищо — тя обърна глава, за да не бъде въвлечена в разговор. Изреченията, започващи със „Само ако“, не преставаха да преминат през ума й. Само ако убиецът бе открит и осъден още преди години. Може би Майлс щеше да успее да продължи да живее истински. На шестдесет и осем той продължаваше да бъде привлекателен мъж. А през изминалите години бе имало много жени със специална усмивка за стройния, широкоплещест комисар с гъста, преждевременно побеляла коса, с втренчени сини очи и неочаквано топла усмивка.
Толкова бе потънала в мисли, че дори не забеляза, когато таксито спря пред магазина. Върху бяло-синия навес с орнаментирани букви бе изписано „Нийвс плейс“7. Витрините, които гледаха както към Медисън авеню, така и към Осемдесет и четвърта улица, бяха мокри от снежинките и от това идеално скроените пролетни рокли на манекените в небрежни пози сякаш блестяха. Идеята да поръча чадъри, които приличат на слънчобрани, бе нейна. Върху раменете на манекените бяха наметнати ефирни дъждобрани в ярки цветове. Нийв се шегуваше, че това е идеята й „не изглеждай сива в дъжда“, но тя се бе оказала дяволски успешна.
— Тук ли работите? — попита таксиметровият шофьор, докато му плащаше. — Изглежда скъп.
Нийв кимна неопределено, докато си мислеше: „Аз съм собственичката на този магазин, приятелче“. Съзнанието за това все още я изпълваше с трепет. Преди шест години магазинът, който беше на това място, бе фалирал. Старият приятел на баща й, известният дизайнер Антони де ла Салва, я бе накарал да го наеме.
— Ти си млада — беше й казал, изоставяйки силния италиански акцент, който сега беше част от личността му. — Това е плюс. Работиш в света на модата, откакто завърши училище. Нещо повече, притежаваш новаторското, искрицата. Щети заема парите, за да започнеш. Ако не успееш, ще си приспадна парите от печалбата си, но съм сигурен, че ще успееш. Притежаваш онова, което ти е необходимо, за да ти потръгне. Освен това имам нужда от още един магазин, където да продавам дрехите си. — Това бе последното нещо, от което Сал се нуждаеше. И двамата го знаеха, но тя му беше благодарна.