— Трябваше да ме събудиш, комисарю — смъмри го тя.
— Нищо няма да й стане на модната индустрия, ако те почака половин час. — Беше се вглъбил в „Дейли нюз“.
Нийв се надвеси над рамото му.
— Нещо вълнуващо?
— На първа страница равносметка на живота и делата на Ники Сепети. Утре го погребват и ще го изпратят във вечността с голяма меса в „Сейнт Камила“. Ще го заровят в Калвъри.
— А ти да не би да очакваше да го подритват, докато изчезне?
— Не. Надявах се да го кремират, а аз можех да се преборя за удоволствието да бутна ковчега в пещта.
— О, Майлс, млъкни. — Нийв се опита да промени темата. — Снощи беше весело, нали?
— Беше весело. Чудя се как ли е ръката на Сал. Хващам се на бас, че не се е любил с последната си годеница снощи. Чу ли го да казва, че смята отново да се ожени?
Нийв изпи портокаловия сок с мултивитамин.
— Шегуваш се. Коя е щастливката?
— Не съм убеден, че „щастливка“ е точната дума — отвърна Майлс. — Доста много ги е имал. Никога не се женеше, докато не решеше, че е ударил нещо голямо, а в гамата са включени манекенка на бельо, балерина, жена от хайлайфа и откачена на тема здраве. Мести се от Уестчестър към Ню Джърси, от Кънектикът към Снедънс Лендинг и ги оставя всичките в хубави къщи. Бог знае какво му е струвало всичко това през годините.
— Дали някога ще улегне? — попита Нийв.
— Кой знае? Независимо колко пари печели, Сал Еспозито винаги ще си остане едно неуверено дете, опитващо се да докаже себе си.
Нийв сложи една английска кифла в тостера.
— Какво друго изпуснах, докато се въртях край печката?
— Викали са Дев във Ватикана. Това само между нас. Каза ми го, докато си тръгваха, когато Сал отиде да пишка — извинявай, майка ти ми забрани да казвам тази дума. Когато Сал отиде да си измие ръцете.
— Чух го да казва нещо за Балтимор. Там ли ще бъде епархията му?
— Смята, че предстои.
— Това може да означава кардиналска шапка.
— Възможно е.
— Трябва да призная, че на вас, момчетата от Бронкс, ви върви. Сигурно се дължи на нещо във въздуха.
Тостерът изхвърли кифлата. Нийв я намаза с масло, после сложи щедър слой мармалад и отхапа. Въпреки че очевидно денят щеше да остане мрачен, кухнята изглеждаше ободряваща с белите си дъбови шкафчета и облицования с керамични плочки в синьо, бяло и зелено под. Покривчиците на тясната маса бяха на зелени като джоджен ленени квадрати със също такива салфетки. Чашите, чинийките, чиниите, каната и каничката за сметана бяха наследство от детството на Майлс. Бяха украсени със стилизирана английска плачеща върба. Нийв не можеше да си представи да започне деня си у дома без този познат порцелан.
Разгледа внимателно Майлс. Той наистина изглеждаше добре. Не беше само заради Ники Сепети. Имаше значение и перспективата да започне работа, да върши нещо полезно. Известно й бе колко Майлс ненавиждаше наркотичния трафик и касапницата, която ставаше заради него. А и кой знае? Във Вашингтон можеше да срещне някоя жена. Би могъл отново да се ожени, а и Бог й беше свидетел, че той бе хубав мъж. Каза му го.
— Спомена същото и снощи — отвърна й Майлс. — Замислям се дали да не позирам доброволно за плаката на „Плейгърл“. Мислиш ли, че ще ме вземат?
— Ако го сторят, мацките ще чакат на опашка, за да те съблазнят — каза Нийв, докато отнасяше кафето си в стаята, решила, че вече е крайно време да се размърда и да отиде на работа.
След като се избръсна, Сиймъс осъзна, че Рут беше излязла от апартамента. За миг остана в нерешителност, после се повлече през фоайето към спалнята, отвърза колана на кафявия халат за баня, който момичетата му бяха подарили за Коледа, и се отпусна върху леглото. Усещането за тотално изтощение беше толкова непреодолимо, че едва държеше очите си отворени. Единственото нещо, което искаше, беше отново да си легне, да се завие през глава и да спи, да спи, да спи.
През всичките тези години, с всичките им проблеми, Рут никога не беше спала отделно от него. Понякога седмици, дори месеци наред не се докосваха един друг. Толкова бяха изнервени от паричните проблеми, че вътрешно се разкъсваха, но въпреки това, по някакво взаимно неизказано споразумение, си лягаха заедно, подчинявайки се на традицията, че жената трябва да спи до съпруга си.
Сиймъс огледа стаята и я видя през очите на Рут. Мебелите за спалня, които майка му беше купила, когато той беше на десет години. Не старинни, просто стари — махагонов фурнир, изкривилото се по ужасен начин върху рамката си на тоалетката огледало. Спомняше си как майка му полираше тези мебели, суетеше се около тях и им се радваше. За нея комплектът от спалня, тоалетка и гардероб беше голямо постижение, осъществената идея за „хубав дом“.