Стюбър се протегна да си вземе цигара. Златната му запалка с инкрустирани с рубини инициали беше на бюрото му. За миг, след като си запали цигарата, той задържа запалката и започна да я върти в ръката си. Федералните агенти просто трябваше да пресметнат колко струват нещата в тази стая и запалката и щяха да продължат да ровят, докато не открият достатъчно, за да го подведат под отговорност за укриване на доходи.
Идиотските профсъюзи пречат на хората да направят истински печалби, каза си той. Всички го знаеха. Всеки път, щом Стюбър видеше рекламата на МПСШ34, му се искаше да хвърли нещо по телевизора. Единственото, което искаха, беше повече пари. Спрете целия внос. Наемете нас.
Едва преди три години бе започнал да прави онова, което всички те правеха. Бе открил невписани в книгите цехове, в които работеха имигранти без зелени карти. Защо не? Мексиканките са добри шивачки.
И тогава откри къде са истинските пари. Тъкмо реши да затвори незаконните цехове, когато Нийв Кърни наду свирката. После онази луда Етел Лемстън бе започнала да души наоколо. Все още виждаше как тази кучка нахлу тук миналата седмица, миналата сряда вечерта. Мей все още беше отвън. Иначе още тогава…
Изхвърли я. Буквално я хвана за раменете и я изтика през изложбената зала към външната врата, бутайки я така, че тя се препъна пред асансьора. Дори това не я смути. Докато затръшваше вратата, тя извика: „Ако още не си разбрал, ще те хванат и за данъците, освен за незаконните цехове. А това е само началото. Знам как си подплатяваш джобовете“.
Тогава разбра, че не може да я остави да се бърка в работите му. Трябваше да я спре.
Телефонът иззвъня с тих, мъркащ звук. Гордън го вдигна раздразнено:
— Какво има, Мей?
Секретарката му прозвуча извинително:
— Знаех, че не искате да ви безпокоят, сър, но хората от канцеларията на държавния прокурор настояват да се видят с вас.
— Изпрати ги при мен — Стюбър приглади сакото на светлобежовия си костюм от италианска коприна, изтри с кърпичка квадратните си диамантени бутонели и се настани в стола зад бюрото си.
Когато тримата агенти влязоха, професионални и делови, той за десети път през последния час си спомни, че всичко това беше започнало, защото Нийв Кърни бе вдигнала шум около незаконните му цехове.
В единадесет часа в петък сутринта Джек Кемпбъл се върна от събрание на персонала и отново атакува ръкописа, който беше възнамерявал да прочете предишната вечер. Този път се насили да се концентрира върху пикантните авантюри на една известна тридесет и три годишна психиатърка, която се влюбва в клиента си, бивша филмова звезда. Те отиват заедно в Сейнт Мартинс на тайна ваканция. Филмовата звезда — мъж с богат опит с жените, успява да преодолее бариерите, които психиатърката е поставила пред женствеността си. В резултат на това след три седмици на непрекъснато съвкупяване под звездното небе, той си възвръща вярата в себе си. Отива отново в Лос Анджелис и приема ролята на дядо в една нова комедия на ситуациите. Тя се връща към своята практика, знаейки, че някой ден ще срещне подходящ мъж, с когото ще може да живее заедно. Книгата свършваше с това, че тя приема новия си клиент, хубав тридесет и осем годишен брокер, който й казва: „Аз съм прекалено богат, прекалено изплашен и прекалено пропаднал“.
О, Господи, помисли си Джек, докато преглеждаше последните страници. Хвърли ръкописа върху бюрото си точно когато Джини влезе в кабинета с купчина писма в ръка. Тя кимна по посока на ръкописа.
— Как беше това?
— Ужасно, но ще се продава страхотно. Странно, при всички тези сексуални сцени в градината, непрекъснато се чудех относно любовните ухапвания от страна на комарите. Дали не е признак, че остарявам?
Джини се усмихна.
— Съмнявам се. Нали не сте забравили, че имате среща за обяд?
— Отбелязах си го — Джек се изправи и се протегна.
Джини го погледна одобрително.
— Давате ли си сметка, че всички стажант-редакторки непрекъснато говорят за вас? Постоянно ме питат дали съм сигурна, че не сте обвързан.
— Кажи им, че двамата с теб имаме връзка.
— Ще ми се. Ако бях с двадесет години по-млада, може би.
Усмивката на Джини премина в смръщване.
— Джини, току-що се сетих нещо. Колко време предварително се предават материалите в „Кънтемпъръри уомън“?
— Не съм сигурна. Защо?
— Чудя се дали не мога да получа копие от статията, която Етел Лемстън е написала за тях, онази за модата? Знам, че обикновено Тони не показва нищо, преди списанието да е готово, но виж какво можеш да направиш, а?