— Разбира се.
Час по-късно, когато Джек тръгна за обяд, Джини го повика.
— Статията излиза в броя следващата седмица. Тони каза, че ще ви направи тази услуга и ще ви даде да я видите. Също така ще изпрати ксерокопия от бележките на Етел.
— Страхотно от нейна страна.
— Сама го предложи — отвърна Джини. — Каза ми, че обикновено това, което изрязват от статиите на Етел, е далеч по-интересно четиво от онова, което юрисконсултите им позволяват да отпечатат в списанието. Тони също започва да се безпокои за Етел. Казва, че след като ще отпечатвате книга на Етел за модата, няма защо да се притеснява, че ви дава нещо поверително.
Докато Джек слизаше с асансьора на път за обяда, той осъзна, че много му се иска да хвърли поглед на изрезките в папката на Етел, които са били прекалено опасни за отпечатване.
Нито Сиймъс, нито Рут отидоха на работа в петък. Стояха в апартамента, гледайки се като хора, които са хванати заедно в плаващ пясък и потъват, неспособни да променят неизбежното. На обяд Рут направи силно кафе и сандвичи със сирене. Настоя Сиймъс да стане и да се облече.
— Яж — каза му тя — и пак ми кажи точно какво се случи.
Докато го слушаше, непрекъснато си представяше как ще се отрази това на момичетата. Надеждите й, свързани с тях. Колежите, за които се беше лишавала и жертвала. Уроците по танци и пеене, дрехите, така внимателно купувани при разпродажби. Каква полза от всичко това, ако баща им отиде в затвора?
Сиймъс отново набързо повтори историята. Кръглото му лице блестеше от пот, дебелите му ръце лежаха безпомощно в скута. Разказа й как беше молил Етел да го освободи от плащането и как тя си беше играла с него.
— Може би ще го направя, а може би няма — беше казала, а после беше разровила зад възглавничките. — Нека да видя дали ще мога да намеря някои от парите, които племенникът ми е забравил да открадне — беше му казала през смях и след като беше намерила една стодоларова банкнота, я пъхна в джоба му с думите, че не е имала време да яде по ресторанти този месец.
— Ударих я — каза с равен тон Сиймъс. — Не знаех, че ще го направя. Главата й се килна на една страна. Падна назад. Не знаех дали не съм я убил. Тя стана, беше изплашена. Казах й, че ако поиска дори още само един цент, ще я убия. Разбра, че говоря сериозно. Каза: „Добре, не ми плащай повече издръжка“.
Сиймъс изпи останалата част от кафето си. Седяха в кабинета. Денят от сутринта бе сив и студен и приличаше на ранна вечер. Сив и студен. Точно както миналия четвъртък в апартамента на Етел. На следващия ден започна бурята. Сега отново щеше да има буря. Беше сигурен в това.
— И после ти си тръгна? — подсказа му Рут.
Сиймъс се поколеба.
— И после си тръгнах.
Остана усещането за нещо недовършено. Рут огледа стаята, тежките дъбови мебели, които презираше повече от двадесет години, избелелия машинно тъкан ориенталски килим, с който бе принудена да се примирява, и разбра, че Сиймъс не й е казал цялата истина. Погледна ръцете си. Прекалено малки. Квадратни. Къси и дебели пръсти. И трите момичета имаха дълги, тънки пръсти. Чии гени? На Сиймъс? Вероятно. На нейните семейни снимки се виждаха дребни, кокалести хора. Но бяха силни. А Сиймъс беше слаб. Слаб, изплашен мъж, който сега беше и отчаян. Колко отчаян?
— Не си ми казал всичко — рече тя. — Искам да знам. Трябва да знам. Само така ще мога да ти помогна.
Той зарови лице в ръцете си и й разказа останалото.
— О, Божичко — изплака Рут. — О, Божичко.
В един часа Дени отново отиде в „Нийвс плейс“ с картонен поднос, в който имаше сандвичи с риба тон и кафе. Момичето от рецепцията отново му махна към кабинета на Нийв. Тя беше потънала в разговор с помощничката си, онова хубаво черно маце. Дени не им остави възможност да го отпратят. Той отвори торбичката, извади сандвичите и каза:
— Тук ли ще ядете?
— Дени, разглезваш ни. Започва да прилича на рум сървиз — каза му Нийв.
Дени замръзна, осъзнавайки грешката си. Започваше прекалено много да се набива на очи. Но искаше, ако може, да чуе какви бяха плановете й.
Като че ли в отговор на незададения му въпрос, Нийв каза на Юджиния:
— Ще трябва да отида на Седмо авеню в понеделник едва късно следобед. Мисис Пот ще дойде в един и половина и иска да й помогна да избере рокли.