Майлс усети познатото чувство на разливащ се във вените му адреналин. Шестдесет и осем. Не беше чак толкова стар. Да се заеме с работа, която трябва да бъде свършена. Нийв. Прекалено много съм й разказвал за любовта от пръв поглед, каза си той. За повечето хора просто не става така. Ако не съм около нея през цялото време, тя ще заживее в реалността.
Отпусна се назад в стола зад бюрото — стария, удобен кожен стол, който беше в кабинета му през шестнадесетте години, през които беше полицейски комисар. Приляга на задните ми части, помисли си той. Ако отида във Вашингтон, ще го взема със себе си.
Чуваше звука на прахосмукачката във фоайето. Не искам да слушам това цял ден, помисли си той. Ръководен от импулса, позвъни на стария си телефон, в кабинета на комисаря, представи се на секретарката на Хърб Шварц и след миг вече разговаряше с него.
— Майлс, какво си намислил?
— Първо моят въпрос — отвърна Майлс. — Как е Тони Витале? — Можеше да си представи Хърб, дребен, с умни и проникващи в теб очи, с огромен интелект и невероятна способност да види цялата картина. И най-хубавото — истински приятел.
— Все още не сме сигурни. Оставили са го, смятайки го за мъртъв, и, повярвай ми, имали са право да мислят, че знаят какво вършат. Но момчето е страхотно. Въпреки всичко, докторите смятат, че ще се оправи. По-късно ще мина да го видя. Искаш ли да дойдеш?
Разбраха се да се срещнат за обяд.
Докато ядяха сандвичи с пуешко в един бар близо до болницата „Сейнт Винсент“, Хърб разказа набързо на Майлс за предстоящото погребение на Ники Сепети.
— Уредили сме да бъде наблюдавано. ФБР също ще следи. Ще го наблюдават и от прокуратурата на САЩ. Но не знам, Майлс. Смятам, че със или без призоваването си пред Бога Ники вече не представляваше интерес. Седемнадесет години са прекалено дълъг период да бъдеш извън играта. Целият свят се е променил. По-рано бандата не би се докоснала до наркотици. Сега плуват в тях. Светът на Ники вече не съществува. Ако не беше умрял, щяха да го очистят.
След като се наобядваха, отидоха в интензивното отделение на „Сейнт Винсент“. Тайният детектив Антони Витале беше целият в бинтове. Във вените му се вливаше интравенозна течност. Апаратите регистрираха кръвното му налягане, пулса му. Родителите му стояха в чакалнята.
— Разрешават ни да го виждаме за по няколко минути на всеки час — каза баща му. — Ще се оправи — в гласа му звучеше спокойна увереност.
— Не можеш да убиеш едно силно ченге — каза му Майлс, докато му стискаше ръката.
Майката на Тони се обади:
— Комисарю — говореше на Майлс. Той й посочи с поглед Хърб, който го спря с леко отрицателно движение. — Комисарю, мисля, че Тони се опитва да ни каже нещо.
— Той ни каза онова, което трябваше да чуем. Че Ники Сепети не е поръчал убийството на дъщеря ми.
Роза Витале поклати глава.
— Комисарю, през последните два дни непрекъснато съм при Тони. Не е само това. Има още нещо, което иска да знаем.
Пазеха Тони двадесет и четири часа в денонощието. Хърб Шварц направи знак на младия детектив, който седеше при сестрите в интензивното отделение.
— Отваряй си ушите — каза му той.
Майлс и Хърб слязоха заедно с асансьора.
— Какво мислиш? — попита Хърб.
Майлс вдигна рамене.
— Ако съм се научил да вярвам на нещо, то е на майчиния инстинкт. — Помисли си за онзи далечен ден, когато майка му му беше казала да се отбие при семейството, което го беше приютило през войната. — Тони може да е научил много неща през онази нощ. Сигурно са говорили за всичко, за да помогнат на Ники да се почувства в крак. — Мина му една мисъл. — О, Хърб, между другото, Нийв непрекъснато ме тормози, защото някаква писателка, която познава, изчезнала. Кажи на момчетата да си отварят очите за нея, моля те. На около шестдесет години. Пет фута и пет и половина или шест инча. Облича се добре. Боядисва си косата в сребристорусо. Тежи около сто тридесет и пет фунта. Казва се Етел Лемстън. Вероятно подлудява някого с интервюта за рубриката си, но…
Асансьорът спря. Излязоха във фоайето и Шварц измъкна бележник.
— Срещал съм Лемстън в Грейси Меншън. Писала е за кмета много благоприятни отзиви и сега той непрекъснато я кани. Малко лекомислена, нали?
— Много точно.
И двамата се засмяха.
— Защо Нийв се безпокои за нея?