Майлс беше твърдо против да взима на заем от Сал. Но тя се беше възползвала от шанса. От Рената бе наследила не само косата и очите, но и силно развития усет към модата. Миналата година бе изплатила заема на Сал и бе настояла да добави лихвите съгласно данните на паричния пазар.
Не се учуди, когато видя, че Бети вече работи в шивашкото помещение. Главата й беше наведена. Изражението й на намръщена концентрация сега се бе превърнало в постоянна мрежа от бръчки по челото и между веждите й. Ръцете й, слаби и сбръчкани, действаха с иглата и конеца с опитността на хирург. Подгъваше една украсена с мъниста блуза. Крещящо боядисаната й в меден цвят коса подчертаваше тънката като пергамент кожа на лицето й. На Нийв й беше неприятно, когато се сещаше, че Бети минава седемдесетте. Не искаше да си представя деня, в който щеше да се пенсионира.
— Реших, че ще е по-добре да се захвана за работа — обяви Бети. — Днес трябва да са готови ужасно много поръчки.
Нийв си свали ръкавиците и шала.
— Нима не знам! А и Етел Лемстън настоява всичко да е готово до днес следобед.
— Знам. Ще се заема с нещата й, след като свърша с това. Не си струва да слушаме кудкудякането й, ако всички парцали, които си е накупила, не са готови.
— Само да можеше всички да са такива добри клиенти — отбеляза меко Нийв.
Бети кимна.
— Предполагам, че е така. И, между другото, радвам се, че уговори мисис Йейтс да избере тази дреха. С другата, която пробва, приличаше на пасяща крава.
— А също така струваше и с хиляда и петстотин долара повече, но не можех да я оставя да си я купи. Рано или късно щеше добре да се види в огледалото. Украсеното с пайети горнище е достатъчно. Тя има нужда от лека, широка пола.
Учудващо много клиенти преодоляха снега и хлъзгавите тротоари, за да влязат в магазина. Двете продавачки не смогваха, така че Нийв прекара деня на етажа за продажби. Тази част от работата й доставяше най-голямо удоволствие, но през последната година бе принудена да се ограничи с обслужването само на няколко лични клиентки.
На обяд влезе в кабинета си в дъното на магазина, за да изяде сандвича, който си беше поръчала, да изпие кафето и да се обади вкъщи.
Майлс звучеше по-нормално.
— Щях да спечеля хиляда и четиристотин долара и пикап „Чемпиън“ от „Колелото на съдбата“ — обяви той. — Спечелих толкова, че можех дори да взема онзи гипсов далматинец за шестстотин долара, когото накараха водещата да нарече награда.
— Е, определено звучиш по-добре — отбеляза Нийв.
— Разговарях с момчетата в управлението. Сложили са подходящи хора да наблюдават Сепети. Казват, че е твърде болен и не са му останали много сили — в гласа на Майлс прозвуча задоволство. — А също така вероятно са ти припомнили, че не смятат, че той има нещо общо със смъртта на майка. — Не изчака отговора. — Вечерта е подходяща за макарони. Във фризера има доста сос. Ще го извадиш, нали?
Нийв затвори, донякъде успокоена. Преглътна последната хапка от сандвича с пуешко месо, изпи останалата част от кафето и се върна в търговската част на магазина. Три от шестте пробни бяха заети. С набито око обхвана всеки детайл от помещението.
Входът откъм Медисън авеню водеше към отдела за аксесоари. Знаеше, че една от ключовите причини за успеха й бе наличието на бижута, чанти, обувки, шапки и шалчета, така че на жените, които си купуваха рокли или костюми, не им се налагаше да търсят аксесоари другаде. Интериорът на магазина бе в оттенъци на слоновата кост с яркорозови акценти по тапицерията на диваните и столовете. Спортното облекло, блузите и полите бяха подредени в просторни ниши две стъпала над вътрешните витрини. Като се изключеха изискано облечените манекени, никъде не се виждаха дрехи. Потенциалната клиентка биваше съпроводена до някой стол и продавачката изнасяше рокли, официални тоалети и костюми, за да й ги покаже.
Сал бе посъветвал Нийв да процедира по този начин.
— Иначе тия непохватни глупачки навсякъде ще размятат дрехите. Започни по необикновен начин, скъпа, и остани необикновена — беше й казал и, както обикновено, беше прав.
„Слоновата кост“ и яркорозовото бяха идея на Нийв.
— Когато някоя жена застане пред огледалото, не искам фонът да затъмнява онова, което се опитвам да й продам — бе казала на дизайнера по интериора, който се опитваше да я накара да се спре на ярки цветове.