— Защото се кълне, че Лемстън е напуснала дома си миналия четвъртък или петък без зимно палто. Купува всичките си дрехи от Нийв.
— Може да е заминавала за Флорида или за Карибските острови и да не е искала да мъкне палто — предположи Хърб.
— Това беше една от многото възможности, които изтъкнах пред Нийв, но тя твърди, че всички дрехи, които липсват от гардероба на Етел, са зимни, а Нийв знае какви дрехи има.
Хърб се намръщи.
— Може би Нийв има право. Я ми повтори описанието.
Майлс се върна вкъщи към мира и спокойствието на блестящия от чистота апартамент. Обаждането на Нийв в шест и половина едновременно го зарадва и обезпокои.
— Отиваш на вечеря. Добре. Надявам се, че е интересен.
После тя му разказа за обаждането на племенника на Етел.
— Казала си му да докладва заплахата в полицията. Съвсем правилно. Може би наистина се е изнервила и е заминала. Днес говорих с Хърб за нея. Ще го уведомя за това.
Майлс реши да вечеря с плодове, бисквити и чаша „Перие“. Докато ядеше и се опитваше да се концентрира върху списание „Таим“, той осъзна, че изпитва все по-силна тревога за това, че така спокойно бе отхвърлил чувството на Нийв, че Етел Лемстън е в сериозна беда.
Сипа си втора чаша „Перие“ и още повече се разтревожи. В разказа на племенника за заплашителното обаждане нещо не звучеше правдоподобно.
Нийв и Джек Кемпбъл седяха и вечеряха в трапезарията на „Карлайл“. Тя импулсивно се беше преоблякла, сменяйки вълнената рокля, с която беше на работа, с мека многоцветна рокля. Джек беше поръчал питиетата — водка с мартини и маслини за себе си и чаша шампанско за Нийв.
— Напомняш ми за песента „Хубавото момиче е като мелодия“ — каза той. — Днес добре ли е да наречеш някого „хубаво момиче“? Или може би е по-правилно „привлекателен човек“?
— Ще предпочета песента.
— Това не е ли една от роклите, с които са облечени манекените на витрината ти?
— Много си наблюдателен. Кога ги видя?
— Снощи. И не минавах случайно. Бях невероятно любопитен — Джек Кемпбъл не изпитваше неудобство да признае този факт.
Нийв го разгледа внимателно. Тази вечер беше облечен с тъмносин костюм на леко бяло райе. Несъзнателно кимна одобрително на цялостния ефект: на вратовръзката „Хермес“, която бе в същия син цвят, на ушитата по поръчка риза и на златните бутонели.
— Минавам ли изпита? — попита той.
Нийв се усмихна.
— Много малко мъже успяват да носят вратовръзки, които наистина да си отиват с костюма. Избирам вратовръзките на баща ми от години.
Келнерът пристигна с питиетата. Джек изчака той да се оттегли, преди да заговори.
— Бих искал да ми дадеш малко информация. Като се започне с това откъде си взела името Нийв?
— Келтско е. Всъщност се пише N-I-A-M-H и се произнася Нийв. Отдавна се отказах да го обяснявам, така че когато отворих магазина, просто използвах фонетичната транскрипция. Ще се учудиш колко време си спестих, да не говорим за досадата да ме наричат Нима.
— А коя е била истинската Нийв?
— Богиня. Някои казват, че точният превод е „Сутрешна звезда“. Моята любима легенда за нея е, че се е спуснала на земята, за да вземе мъжа, когото е искала. Били щастливи дълго време, после той поискал отново да посети земята. Разбрали се, че ако докосне земята, ще се върне към истинската си възраст. Можеш да се досетиш за останалото. Той се плъзнал от коня и горката Нийв го оставила като торба кости и се върнала на небето.
— Ти така ли правиш с почитателите си?
Засмяха се едновременно. На Нийв й се струваше, че някак си по взаимно съгласие отлагаха разговора за Етел. Беше казала на Юджиния за телефонния разговор и, странно, но тя го сметна за окуражително.
— Щом Етел е получила такова обаждане, мисля, че просто е решила да замине, докато страстите се охладят. Казала си на племенника й да докладва в полицията. Баща ти смята същото. Не можеш да направиш нищо повече. Обзалагам се, че добрата стара Етел се е скрила при някой минерален извор.
На Нийв й се искаше да го повярва. Докато отпиваше от шампанското и се усмихваше през масата на Джек, прогони Етел от ума си.
По време на вечерята — remoulade с целина, разговаряха за детството си. Бащата на Джек беше педиатър и той беше израснал в едно от предградията на Омаха. Имаше по-голяма сестра, която все още живееше близо до родителите им.
— Тина има пет деца. Нощите в Небраска са студени. — Като гимназист бе работил през лятото в книжарница и издателската дейност го беше заинтригувала. — Така че след Норд уестърн отидох да работя в Чикаго като продавач на учебници за колежа. Това е достатъчно, за да докаже мъжеството ти. Част от работата е да видиш дали някой от преподавателите, на които продаваш книги, случайно не пише книга. Една от преподавателките ме изтормози с автобиографията си. Накрая й казах: „Мадам, нека погледнем истината. Животът ви е бил много скучен“. Тя се оплака на шефа ми.