— Уволниха ли те? — попита Нийв.
— Не. Направиха ме редактор.
Нийв огледа помещението. Приятно елегантна атмосфера: изящен порцелан, хубави сребърни прибори и красиви покривки, цветя, приятен звук на гласовете от съседните маси. Чувстваше се забележително, абсолютно щастлива. Докато ядяха агнешкото, разказа на Джек за себе си.
— Баща ми се бори с нокти и зъби да ме изпрати в далечен колеж, но аз обичах да съм си вкъщи. Ходих в „Маунт Сейнт Винсент“ и прекарах един семестър в „Оксфорд“ в Англия, после една година в университета в Перуджо. През лятото и след училище работех в магазини за дрехи. Винаги съм знаела, какво искам да правя. Представата ми за добре прекарано време беше да ходя на модни ревюта. Чичо Сал беше страхотен. След като умря майка ми, изпращаше да ме вземе кола, когато се представяше нова модна колекция.
— Какво е хобито ти? — попита Джек.
Въпросът беше твърде неочакван. Нийв се усмихна, разбрала защо го беше задал.
— Четири или пет лета наемах част от една къща в Хемптънс — каза му тя. — Беше страхотно. Миналата година не ходих, защото Майлс беше много болен. През зимата карам ски във Вейл поне по две седмици. Бях там през февруари.
— С кого ходиш?
— Винаги с най-добрата ми приятелка Джули. Другите лица се променят.
Попита направо.
— Ами мъжете?
Нийв се засмя.
— Звучиш ми като Майлс. Кълна се, че няма да се успокои, докато не влезе в ролята на бащата на булката. Разбира се, много съм ходила по срещи. Практически през цялото време, докато бях в колежа, излизах все с едно и също момче.
— Какво стана?
— Отиде в „Харвард“, за да вземе диплома по бизнес администрация, а аз се заех с магазина за дрехи. Просто всеки пое към собствения си свят. Казваше се Джеф. После имаше един Ричард. Наистина много мил човек. Но отиде да работи в Уисконсин, а аз знаех, че не бих могла да напусна „Голямата ябълка“ завинаги, така че явно не ставаше въпрос за голямата любов. — Започна да се смее. — Преди две години бях най-близко до сгодяването. Беше Джийн. Скъсахме на един благотворителен прием на „Безстрашните“.
— Кораба?
— Ъ-хъ. Беше пуснал котва в Хъдзън, до Западна петдесет и шеста улица. Партито беше в Деня на труда37: официални дрехи, тонове хора. Кълна се, че познавам деветдесет процента от онези, които присъстват постоянно. С Джийн се изгубихме в тълпата. Не се разтревожих. Реших, че все ще се намерим. Но когато това стана, той беше бесен. Мислеше, че е трябвало да го търся по-упорито. Видях една черта от характера му, с която знаех, че не искам да живея — Нийв вдигна рамене. — Простата истина е, че не мисля, че някой е бил подходящ за мен.
— Засега — усмихна са Джек. — Започвам да мисля, че наистина си легендарната Нийв, която оставя поклонниците си зад себе си, докато изчезва на коня си. Не ме засипа с въпроси за мен, но така или иначе ще ти разкажа. Аз също съм добър скиор. През последните две коледни ваканции ходих на Ароса. Смятам да потърся някое местенце за през лятото, където да мога да карам лодка. Може би ще е добре да ме разведеш из Хемптънс. Също като теб и аз бях близо до задомяването два пъти. Всъщност дори се сгодих преди четири години.
— Мой ред е да попитам: Какво се случи? — рече Нийв.
Джек вдигна рамене.
— Щом диамантът беше сложен на пръста й, тя се превърна в млада дама със силно развито собственическо чувство. Осъзнах, че ще започна да се задушавам много скоро. Голям привърженик съм на съвета на Халил Джубран38 за брака.
— Нещо за това, че „кулите на храма са разделени“? — попита Нийв.
Бе възнаградена с изписаното по лицето му учудване и уважение.
— Точно така.
Изчакаха да довършат малините си и да започнат да пият еспресото, преди да се насочат към темата за Етел. Нийв разказа на Джек за обаждането на племенника на Етел и възможността тя да се крие.
— Баща ми се свърза с отдела си. Ще ги накара да проверят кой прави заплахите. А и, честно казано, наистина мисля, че Етел трябва да освободи онзи нещастник от плащането. Отвратително е да взема пари от него през всичките тези години. Тази издръжка й е нужна колкото дупка в главата.