Джек измъкна сгънатото копие на статията от джоба си. Нийв му каза, че вече я е чела.
— Би ли нарекла това скандално? — попита я Джек.
— Не. Бих го нарекла забавно, гадно, саркастично, четивно и вероятно клеветническо. В статията няма нищо, което някой в бизнеса вече да не знае. Не съм сигурна как ще реагира чичо Сал, но, като го познавам, обзалагам се, че ще превърне в добродетел това, че майка му е продавала плодове. Бих се разтревожила за Гордън Стюбър. Имам усещането, че може да е жесток. Другите дизайнери, за които пише Етел? Какво може да се каже? Всички знаят, че с едно-две изключения дизайнерите не могат една линия да нарисуват. Просто им харесва вълнението в това да се правят, че работят.
Джек кимна.
— Следващият въпрос. Мислиш ли, че от нещо в тази статия би излязла скандална книга?
— Не. Дори Етел не би могла да го направи.
— Имам папка с всички неща, които са изрязани от статията. Още не съм успял да ги прегледам — Джек направи знак за сметката.
Дени чакаше от другата страна на улицата срещу „Карлайл“. Шансът беше малък. Знаеше го. Беше последвал Нийв по Медисън авеню до хотела, но нямаше абсолютно никаква възможност да се добере до нея. Прекалено много хора. Големи клечки, които се връщаха от работа вкъщи. Дори да имаше възможност да я очисти, рискът някой да го разпознае беше твърде голям. Единствената му надежда беше Нийв да излезе сама и може би да тръгне към автобуса или дори да се прибере у дома пеша. Но когато излезе, тя беше с някакъв мъж и те се качиха в таксито заедно.
Чувството за безсилие накара лицето на Дени да погрознее под мръсотията, която го сливаше с другите пияници наоколо. Ако времето продължаваше да е все такова, тя щеше непрекъснато да взима таксита. Налагаше му се да работи през почивните дни. Нямаше начин да рискува да привлече вниманието към себе си на работното си място. Това означаваше, че ще може да стои пред дома й само рано сутрин с надеждата тя да отиде до магазина или да излезе да тича, или пък след шест часа.
Оставаше понеделникът. И Гармънт Дистрикт. Някак си Дени вътрешно усещаше, че там ще свърши работата. Мушна се в един вход, махна опърпаното палто, изтри лицето и ръцете си с мръсна хавлия, мушна палтото и кърпата в пазарската чанта и се насочи към един бар на Трето авеню. Умираше за греяно вино.
Беше десет часът, когато таксито спря пред Шваб хауз.
— Баща ми сигурно пие едно питие преди лягане — каза Нийв на Джек. — Ти искаш ли?
След десет минути бяха в кабинета и пиеха бренди. Нийв знаеше, че нещо не е наред. Майлс изглеждаше разтревожен, дори и докато бъбреше с Джек. Усети, че има да й казва нещо, което не желаеше да обсъжда сега.
Джек разказваше на Майлс как беше срещнал Нийв в самолета.
— Избяга толкова бързо, че не можах да взема телефона й. А сега ми казва, че изпуснала връзката.
— Мога да го потвърдя — каза Майлс. — Чаках я на летището четири часа.
— Трябва да призная, че много се зарадвах, когато онзи ден дойде при мен на коктейла да пита за Етел Лемстън. От онова, което Нийв ми каза, разбрах, че Етел не е сред любимките ви, мистър Кърни.
Нийв ахна при промяната в лицето на Майлс.
— Джек — каза той, — някой ден ще се науча да се вслушвам в интуицията на Нийв. — Обърна се към Нийв. — Хърб ми се обади преди два часа. В Морисън Стейт парк в Роклънд Каунти са намерили тяло. Отговаря на описанието на Етел. Завели племенника й и той я идентифицирал.
— Какво й се е случило? — прошепна Нийв.
— Гърлото й е прерязано.
Нийв затвори очи.
— Знаех, че нещо не е наред. Знаех го!
— Беше права. Вече имат заподозрян, струва ми се. Когато съседката от горния етаж видяла патрулната кола, изтичала долу. Изглежда Етел е имала колосален скандал с бившия си съпруг миналия четвъртък следобед. Очевидно никой не я е виждал оттогава. В петък не е спазила уговорките си с теб и с племенника си.
Майлс допи брендито си и стана да напълни чашата си.
— Обикновено не пия второ бренди, но утре сутринта момчетата от отдел „Убийства“ на Двадесети полицейски район искат да говорят с теб. И от кабинета на областния прокурор в Роклънд Каунти попитаха дали би отишла да видиш дрехите, с които е била облечена Етел. Въпросът е там, че тялото е било местено след настъпването на смъртта. Казах на Хърб, че си забелязала, че нито едно от палтата й не липсва и че тя купуваше всичките си дрехи от теб. Етикетите са били махнати от костюма, с който е била облечена. Искат да видят дали ще можеш да го идентифицираш като един от твоите. По дяволите, Нийв — възкликна Майлс. — Не ми харесва идеята да бъдеш свидетелка по дело за убийство.