Выбрать главу

Джек Кемпбъл подаде чашата си да му я напълнят.

— Нито пък на мен — рече тихо.

9

По някое време през нощта беше задухал вятър и ниските облаци полетяха над Атлантика. В събота над града изгря приветливо златно слънце. Но въздухът все още беше студен не според сезона и синоптикът на Си Би Ес предупреди, че отново ще се заоблачи, а следобед можеше да превали и сняг. Нийв се измъкна от леглото. Имаше уговорка да тича с Джек в седем и половина.

Облече си анцуг — нейния „Рийбок“, и върза косата си на опашка. Майлс вече беше в кухнята. Намръщи се.

— Никак не ми харесва да ходиш да тичаш сама толкова рано.

— Не сама.

Майлс вдигна поглед.

— Разбирам. Бързо напредваме, а? Той ми харесва, Нийв.

Тя си сипа портокалов сок.

— Хайде сега, не събуждай надеждите си. И брокерът ти харесваше.

— Не съм казвал, че го харесвам. Казах, че изглежда порядъчен. Има разлика. — Майлс остави закачките настрана. — Нийв, мислех си, че може би е по-разумно първо да отидеш в Роклънд Каунти и да разговаряш с онези детективи, преди да седнеш да говориш с нашите момчета. Ако си права, дрехите, с които е била облечена Етел Лемстън, са купени от твоя магазин. Така че това е първото нещо, което трябва да установим. Предполагам, че след това трябва да огледаш гардероба й много внимателно и да видиш какво още липсва. Знаем, че в отдела за убийства насочват всичките си усилия към бившия съпруг, но не бива да правим прибързани изводи.

Домофонът иззвъня. Нийв вдигна слушалката. Беше Джек.

— Веднага слизам — каза му тя. В колко часа искаш да отидем в Роклънд? — попита баща си. — Наистина трябва да се отбия за малко на работа.

— Някъде в средата на следобеда ще е добре — в отговор на учуденото й изражение Майлс добави: — Единадесети канал ще предава на живо погребението на Ники Сепети. Искам да седя на първия ред и да гледам.

В седем часа Дени беше заел мястото си. В седем и двадесет и девет видя висок мъж с анцуг да влиза в Шваб хауз. Няколко минути по-късно Нийв Кърни излезе с него. Започнаха да тичат към парка. Дени изпсува тихо под мустак. Само да беше сама. На път за насам беше минал оттам — беше почти празен. Можеше да я очисти навсякъде. Пипна пистолета в джоба си. Снощи, когато се прибра в стаята си, Големия Чарли беше паркирал от другата страна на улицата и го чакаше.

Чарли беше смъкнал прозореца на колата и му подаде кафява хартиена торбичка. Дени я взе и пръстите му напипаха очертанията на пистолета.

— Кърни започва да причинява истински безпокойства — каза му Големия Чарли. — Вече няма значение дали ще изглежда като инцидент, или не. Премахни я, както можеш.

Сега се изкушаваше да ги последва в парка и да убие и двамата. Но на Големия Чарли това можеше и да не му хареса.

Дени тръгна в противоположната посока. Днес беше облечен в широк пуловер, който висеше до коленете му, със скъсан военен панталон, кожени сандали и плетена шапка с пискюл, която някога е била яркожълта. Под нея носеше сива перука. По челото му полепваха кичури мазна сива коса. Приличаше на наркоман с размътен мозък. С другия си костюм пък приличаше на пияница. Но така никой нямаше да запомни, че някой постоянно е висял пред дома на Нийв Кърни.

Докато пускаше жетон на бариерата в метрото на Седемдесет и втора улица, Дени си помисли: „Трябва да поискам от Големия Чарли парите, които ми струва преобличането“.

Нийв и Джек влязоха в парка при Седемдесет и девета улица и започнаха да тичат на изток, после на север. Като приближиха музея „Метрополитън“, Нийв инстинктивно започна отново да тича на запад. Не искаше да минава покрай мястото, където бе умряла майка й. Но в отговор на озадачения поглед на Джек каза:

— Съжалявам, ти води.

Опита се да гледа право напред, но не можа да се спре да не погледне към мястото зад все още голите дървета. Денят, в който майка й не беше дошла да я вземе от училище. Директорката, сестра Мария, я беше взела в кабинета да чака и й предложи да се заеме с домашните си. Беше почти пет часът, когато Майлс дойде да я вземе. И тогава тя вече беше сигурна, че нещо не е наред. Майка й никога не закъсняваше.