В мига, в който беше вдигнала поглед и беше видяла Майлс пред себе си със зачервени очи и с изражение, в което се смесваха мъка и жалост, тя беше разбрала. Беше вдигнала ръце към него с въпроса: „Майка ми мъртва ли е?“.
„Ти, бедно малко детенце — беше казал Майлс, докато я вдигаше и я притискаше към себе си. — Ти, бедно малко детенце.“
Нийв усети в очите й да заблестяват сълзи. Усили скоростта и изтича покрай тихата алея и пристройката на „Метрополитън“, в която се помещаваше египетската колекция. Беше стигнала почти до водохранилището, преди да намали.
Джек тичаше в крак с нея. Сега я хвана за ръката.
— Нийв? — това беше въпрос. Когато свиха на запад и после на юг, постепенно забавяйки крачка до бърз вървеж, тя му разказа за Рената.
Излязоха от парка на Седемдесет и девета улица. Последните няколко пресечки до Шваб хауз вървяха рамо до рамо, със сплетени пръсти.
Когато включи радиото в седем часа в събота, Рут чу новината за смъртта на Етел. В полунощ беше взела приспивателно и през следващите часове спа с тежък, опиянен сън, изпълнен с кошмари, за които смътно си спомняше. Сиймъс беше арестуван. Сиймъс на процеса. Онзи женски дявол, Етел, свидетелства срещу него. Преди години Рут беше работила в правна кантора и добре знаеше какви обвинения можеха да бъдат повдигнати срещу Сиймъс.
Но докато слушаше радиото и оставяше чашата за чай с треперещи пръсти, тя осъзна, че можеше да добави и още едно: убийство.
Бутна стола си назад, стана от масата и изтича в спалнята. Сиймъс тъкмо се събуждаше. Поклати глава, прокара ръка през лицето си — типичен за него жест, който винаги я беше дразнил.
— Ти си я убил! — извика тя. — Как мога да ти помогна, щом не искаш да ми кажеш истината!
— Какви ги приказваш?
Тя включи радиото. Говорителят описваше как и къде е била намерена Етел.
— Водиш момичетата на пикници в Морисън Стейт парк от години — извика тя. — Познаваш мястото като петте си пръста. Сега ми кажи истината! Намушка ли я?
Час по-късно, парализиран от страх, Сиймъс се отправи към кръчмата. Бяха намерили тялото на Етел. Знаеше, че полицията ще дойде за него.
Вчера Брайън, дневният барман, бе изкарал двойна смяна. За да покаже неудоволствието си, беше оставил бара мръсен и разхвърлен. Виетнамецът, който се грижеше за кухнята, вече беше там. Той поне работеше с желание.
— Сигурен ли сте, че трябваше да идвате, мистър Лемстън? — попита той. — Все още имате доста болнав вид.
Сиймъс се опита да си спомни какво му беше казала Рут.
„Кажи, че те е хванал грип. Никога не отсъстваш от работа. Трябва да ти повярват, че си бил много болен вчера, че си бил болен и миналия уикенд. Трябва да ти повярват, че изобщо не си излизал от апартамента миналия уикенд. Разговаря ли с някого? Някой видя ли те? Онази съседка със сигурност ще им каже, че си бил там два пъти миналата седмица.“
— Дяволските вируси непрекъснато ме нападат — измърмори той. — Вчера беше зле, но през уикенда бях истински болен.
В десет часа се обади Рут. Той я изслуша като дете и повтори дума по дума онова, което тя му каза.
Отвори бара в единадесет. По пладне постоянните клиенти, които все още живееха наоколо, започнаха да пристигат.
— Сиймъс — избумтя единият от тях с весело, набръчкано от усмивка лице, — лоши новини за бедната Етел, но е страхотно, че вече няма да трябва да плащаш издръжка. Заведението ли черпи?
В два часа, малко след като средно големият поток за обяд понамаля, двама мъже влязоха в бара. Единият беше в началото на петдесетте си години, с яка конструкция и червендалесто лице — мъж, който все едно, че си беше сложил надпис „ченге“. Партньорът му беше слаб испанец в края на двадесетте си години. Представиха се като детективи О Брайън и Гомез от Двадесето районно управление.
— Мистър Лемстън — попита тихо О Брайън.
— Знаете ли, че бившата ви жена, Етел Лемстън, е била намерена в Морисън Стейт парк и че е била жертва на убийство?
Сиймъс стисна ръба на плота и кокалчетата му побеляха. Кимна, неспособен да говори.
— Имате ли нещо против да дойдете в управлението? — попита детектив О Брайън. Прочисти гърлото си.
— Бихме искали да обсъдим с вас няколко въпроса.
След като Сиймъс тръгна за бара, Рут набра номера в апартамента на Етел Лемстън. Вдигнаха слушалката, но никой не се обади. Накрая тя каза:
— Бих искала да говоря с племенника на Етел Лемстън, Дъглас Браун. Обажда се Рут Лемстън.
— Какво искате? — беше гласът на племенника.
Рут го позна.
— Трябва да се видя с вас. Веднага идвам.
След десет минути едно такси я остави пред апартамента на Етел. Рут слезе, подаде парите на шофьора и се огледа. На четвъртия етаж една завеса се размърда. Съседката от горния етаж, която не пропускаше нищо.
Дъглас Браун я чакаше. Отвори вратата и отстъпи назад, за да я пусне в апартамента. Все още беше невероятно подредено, макар че Рут забеляза тънък слой прах на масата. Прахът в нюйоркските апартаменти трябваше да се забърсва ежедневно.
Учуди се, че такава мисъл би могла да й мине през ума точно сега и застана право пред Дъглас, забелязвайки скъпия халат и копринената пижама, която се подаваше изпод долния му край. Очите му гледаха тежко, сякаш беше пил. Правилните му черти щяха да бъдат красиви, ако в тях имаше сила. Вместо това обаче те напомняха на Рут за детски скулптури, направени от пясък, скулптури, които изчезваха от вятъра и вълните.
— Какво искате? — запита той.
— Няма да губя нито вашето време, нито своето, като казвам, че съжалявам за смъртта на Етел. Искам писмото, което Сиймъс й написа, и искам да сложите това на мястото му — тя протегна ръка. Пликът не беше залепен. Дъглас го отвори. В него имаше чек за издръжката с дата 5 април.
— Какво се опитвате да направите?
— Не се опитвам нищо. Правя равностойна замяна. Дайте ми обратно писмото, което Сиймъс написа на Етел, и ме разберете добре. Причината, поради която Сиймъс е идвал тук в сряда, е била да донесе издръжката. Етел не си е била вкъщи и той се е върнал в четвъртък, защото се е обезпокоил, че не е успял да пъхне добре плика в пощенската кутия. Знаел е, че тя ще го даде под съд, ако не я получи.
— Защо ми е да го правя?
— Защото миналата година Сиймъс попита Етел на кого смята да завещае всичките си пари, затова. Отговорила му, че няма избор — вие сте единственият й роднина. Но миналата седмица Етел казала на Сиймъс, че крадете от нея и че смята да промени завещанието си.
Рут видя как Дъглас стана тебеширенобял.
— Лъжете.
— Така ли? — попита Рут. — Аз ви давам възможност. Вие също бихте могли да дадете на Сиймъс възможност. Ще си държим устите затворени за това, че сте крадец, и вие ще си мълчите за писмото.
Дъглас изпита неохотно възхищение към решителната жена, която стоеше пред него със стисната подмишница чанта, с практично палто за всички сезони и практични обувки, с очила без рамки, които уголемяваха бледосините й очи, и с тънки, студени устни. Знаеше, че тя не блъфира.
Вдигна поглед към тавана.
— Изглежда забравяте, че онова дрънкало отгоре разправя на всеки, който иска да го слуша, че Сиймъс и Етел са имали голям скандал в деня, преди тя да не спази уговорените си срещи.
— Говорих с тази жена. Не може да цитира нито една дума. Само твърди, че е чула силни гласове. Сиймъс по принцип си говори високо. Етел крещеше всеки път, когато си отвореше устата.
— Изглежда сте помислила за всичко — каза й Дъг. — Ще донеса писмото. — Отиде в спалнята.
Рут се приближи безшумно до бюрото. Зад купчината писма се виждаше острието на камата с червено-златиста дръжка, която Сиймъс й беше описал. За миг тя се озова в чантата й. Дали само въображението й я накара да почувства лепкавост?
Когато Дъглас Браун излезе от спалнята с писмото на Сиймъс, Рут го погледна и го пъхна дълбоко в страничния джоб на чантата си. Преди да си тръгне, тя му протегна ръка.
— Много съжалявам за смъртта на леля ви, мистър Браун — каза тя. — Сиймъс ме помоли да предам съболезнованията му. Независимо какви неприятности са имали, някога са се обичали и им е било приятно заедно. Това време ще запомни.
— С други думи — каза студено Дъглас, — когато полицията пита, това е официалната причина за посещението.
— Точно така — отвърна Рут. — Неофициалната причина е, че ако спазвате споразумението ни, нито Сиймъс, нито аз ще споменем пред полицията, че леля ви е планирала да ви лиши от наследство.