След като Сиймъс тръгна за бара, Рут набра номера в апартамента на Етел Лемстън. Вдигнаха слушалката, но никой не се обади. Накрая тя каза:
— Бих искала да говоря с племенника на Етел Лемстън, Дъглас Браун. Обажда се Рут Лемстън.
— Какво искате? — беше гласът на племенника.
Рут го позна.
— Трябва да се видя с вас. Веднага идвам.
След десет минути едно такси я остави пред апартамента на Етел. Рут слезе, подаде парите на шофьора и се огледа. На четвъртия етаж една завеса се размърда. Съседката от горния етаж, която не пропускаше нищо.
Дъглас Браун я чакаше. Отвори вратата и отстъпи назад, за да я пусне в апартамента. Все още беше невероятно подредено, макар че Рут забеляза тънък слой прах на масата. Прахът в нюйоркските апартаменти трябваше да се забърсва ежедневно.
Учуди се, че такава мисъл би могла да й мине през ума точно сега и застана право пред Дъглас, забелязвайки скъпия халат и копринената пижама, която се подаваше изпод долния му край. Очите му гледаха тежко, сякаш беше пил. Правилните му черти щяха да бъдат красиви, ако в тях имаше сила. Вместо това обаче те напомняха на Рут за детски скулптури, направени от пясък, скулптури, които изчезваха от вятъра и вълните.
— Какво искате? — запита той.
— Няма да губя нито вашето време, нито своето, като казвам, че съжалявам за смъртта на Етел. Искам писмото, което Сиймъс й написа, и искам да сложите това на мястото му — тя протегна ръка. Пликът не беше залепен. Дъглас го отвори. В него имаше чек за издръжката с дата 5 април.
— Какво се опитвате да направите?
— Не се опитвам нищо. Правя равностойна замяна. Дайте ми обратно писмото, което Сиймъс написа на Етел, и ме разберете добре. Причината, поради която Сиймъс е идвал тук в сряда, е била да донесе издръжката. Етел не си е била вкъщи и той се е върнал в четвъртък, защото се е обезпокоил, че не е успял да пъхне добре плика в пощенската кутия. Знаел е, че тя ще го даде под съд, ако не я получи.
— Защо ми е да го правя?
— Защото миналата година Сиймъс попита Етел на кого смята да завещае всичките си пари, затова. Отговорила му, че няма избор — вие сте единственият й роднина. Но миналата седмица Етел казала на Сиймъс, че крадете от нея и че смята да промени завещанието си.
Рут видя как Дъглас стана тебеширенобял.
— Лъжете.
— Така ли? — попита Рут. — Аз ви давам възможност. Вие също бихте могли да дадете на Сиймъс възможност. Ще си държим устите затворени за това, че сте крадец, и вие ще си мълчите за писмото.
Дъглас изпита неохотно възхищение към решителната жена, която стоеше пред него със стисната подмишница чанта, с практично палто за всички сезони и практични обувки, с очила без рамки, които уголемяваха бледосините й очи, и с тънки, студени устни. Знаеше, че тя не блъфира.
Вдигна поглед към тавана.
— Изглежда забравяте, че онова дрънкало отгоре разправя на всеки, който иска да го слуша, че Сиймъс и Етел са имали голям скандал в деня, преди тя да не спази уговорените си срещи.
— Говорих с тази жена. Не може да цитира нито една дума. Само твърди, че е чула силни гласове. Сиймъс по принцип си говори високо. Етел крещеше всеки път, когато си отвореше устата.
— Изглежда сте помислила за всичко — каза й Дъг. — Ще донеса писмото. — Отиде в спалнята.
Рут се приближи безшумно до бюрото. Зад купчината писма се виждаше острието на камата с червено-златиста дръжка, която Сиймъс й беше описал. За миг тя се озова в чантата й. Дали само въображението й я накара да почувства лепкавост?
Когато Дъглас Браун излезе от спалнята с писмото на Сиймъс, Рут го погледна и го пъхна дълбоко в страничния джоб на чантата си. Преди да си тръгне, тя му протегна ръка.
— Много съжалявам за смъртта на леля ви, мистър Браун — каза тя. — Сиймъс ме помоли да предам съболезнованията му. Независимо какви неприятности са имали, някога са се обичали и им е било приятно заедно. Това време ще запомни.
— С други думи — каза студено Дъглас, — когато полицията пита, това е официалната причина за посещението.
— Точно така — отвърна Рут. — Неофициалната причина е, че ако спазвате споразумението ни, нито Сиймъс, нито аз ще споменем пред полицията, че леля ви е планирала да ви лиши от наследство.
Рут се прибра вкъщи и с почти религиозен фанатизъм започна да почиства апартамента. Изтърка стените, свали пердетата и ги накисна в банята. Двадесет и две годишната прахосмукачка забуча неефективно по протритите килими.