Сал се сети за онзи ден преди два месеца, когато Етел Лемстън беше дошла в офиса му. Онази нервно дрънкаща уста: навикът й да говори толкова бързо. Да я слушаш, беше като да се опитваш да следиш цифрите на телеграфна лента. Беше посочила стенописа с мотива на „Пасифик рийф“ и беше обявила: „Това е гениално“.
— Дори и любопитна журналистка като тебе, Етел, признава истината — отвърна й той и двамата се изсмяха.
— Хайде — пришпори го тя, — престани и забрави за глупостите за вилата в Рим. Онова, което вие, момчетата, не разбирате, е, че благородничеството вече не е на мода. Това е светът на Крал Бургер. Интересни са хората с бедно потекло. Ще ти направя услуга, като разкажа на света, че си от Бронкс.
— На Седмо авеню има хора, които искат да скрият много повече от това, че са родени в Бронкс, Етел. Не се срамувам.
Сал гледаше как носят ковчега на Ники Сепети надолу по стълбите на „Сейнт Камила“. Достатъчно, помисли си той и тъкмо се готвеше да изключи телевизора, когато вдовицата на Сепети грабна микрофона и обяви, че Ники няма нищо общо с убийството на Рената.
Известно време Сал остана със скръстени ръце. Беше сигурен, че Майлс гледа. Знаеше как се чувства и реши да му се обади. С облекчение чу, че Майлс звучи доста делово.
— Да, видях страничната реакция — каза той.
— Надявал се е, че ще му повярват — предположи Сал. — И двамата са се оженили доста добре и не биха искали внуците им да знаят, че под снимката на Ники е имало номер в полицейския архив.
— Това е най-вероятният отговор — отвърна Майлс. — Макар че, да ти кажа право, имам чувството, че една изповед на смъртното ложе, за да спаси душата си, е повече в стила на Ники — гласът му изтъня. — Трябва да вървя. Нийв скоро ще се върне. Трябва да изпълни неприятното задължение да види дали дрехите, с които е била облечена Етел, са купени от магазина й.
— Дано да не са, за нейно добро — рече Сал. — Не й трябва такава реклама. Кажи на Нийв, че ако не внимава, хората ще започнат да говорят, че не искат дрехите й да им донесат смърт. А това ще е достатъчно, за да разбие тайнствеността на „Нийвс плейс“.
В три часа Джек Кемпбъл застана пред вратата на апартамент 16 В в Шваб хауз. След като се върна от магазина, Нийв смени тъмносиния си костюм на Адел Симпсън с червено-черен, дълъг до хълбоците ластичен пуловер и панталон. Палячовският ефект се подсилваше от обиците, които бе направила за костюма: маските на комедията и трагедията от оникс и гранат.
— Нейна светлост, дъската за игра на дама — каза сухо Майлс, докато се ръкуваше с Джек.
Нийв вдигна рамене.
— Майлс, знаеш ли какво? Не ми е приятно онова, което трябва да направим. Но имам чувството, че Етел би се зарадвала, ако пристигна с нов костюм да говоря за дрехите, с които е била облечена, преди да умре. Просто не можеш да разбереш какво удоволствие й доставяше модата.
В кабинета влизаха последните отблясъци на слънцето. Синоптикът бе улучил прогнозата. Над Хъдзън се събираха облаци. Джек се огледа, оценявайки някои от нещата, които бе пропуснал предишната вечер. Картината на хълмовете в Тоскана39, която висеше на стената вляво от камината. Сложената в рамка червеникавокафява снимка на дете в ръцете на тъмнокоса млада жена с невероятно красиво лице. Беше сигурен, че това са Нийв и майка й. Зачуди се какво ли е да убият жената, която обичаш. Непоносимо.
Забеляза, че Нийв и баща й се гледаха гневно с едно и също изражение. Приликата беше толкова огромна, че му се прииска да се усмихне. Усещаше, че тези дискусии върху модата са обичайни за тях и не искаше да се намесва. Отиде до прозореца, където една книга, която очевидно бе пострадала, бе изложена на слънцето.
Майлс беше направил прясно кафе и го сипваше в красиви порцеланови чаши „Тифани“.
— Нийв, нека ти кажа нещо — рече той. — Твоята приятелка Етел вече не може да харчи кралски суми за екстравагантни дрехи. Точно в този момент е както майка я е родила, на един плот в моргата с прикрепен към палеца на крака й идентификационен номер.
— Така ли свърши и майка? — попита Нийв с тих и вбесен глас. После ахна, изтича към него и сложи ръце на раменете му. — О, Майлс, съжалявам. Това, което казах, беше гадно и отвратително.